Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Лийша скръсти ръце.
– Така ти се пада, Гаред Кътър. Никой не те е молил да нападаш никого в моя дом. – тя кимна към вратата. – Вън. Роджър и Уонда, вие също. Всичките можете да изчакате на двора.
– Ядрото да ме вземе, ако го направим! – кресна Роджър, а Уонда закима с него. – Ако си мислиш, че ще те оставим сама с този...
Нещо гръмна и просветна в краката им и те подскочиха от ужас. Лийша не каза нищо, но физиономията ѝ беше буреносен облак, докато им сочеше вратата. И двамата изчезнаха на мига. Джардир пусна Гаред и той също изприпка навън.
Джардир се обърна към Лийша и направи дълбок и дълъг поклон.
– Простете ми, госпожице, въпреки че не разбирам как ви оскърбих. Обърнах се към вас и семейството ви с почит, а вие се държите, сякаш съм се опитал да ви задигна, след като съм откраднал кладенеца ви.
Лийша дълго време не отговори, а на него му беше толкова трудно да гледа гнева ѝ, че чак му се прииска да покрие очи, като че ли имаше пясъчна буря. Тя бавно прегърна чувствата си и чертите ѝ отново се отпуснаха.
– И аз се извинявам – отвърна тя. – Не ме наскърбявате вие, а това, че последна разбирам за намеренията ви да ме ухажвате.
– Абан уведоми родителите ви, че ще пристъпя към вас незабавно – обясни Джардир. – Предположих, че са ви известили.
Лийша кимна.
– Вярвам ви. Не за пръв път се случва майка ми да прави подобни уговорки, без да ми каже.
Джардир се поклони.
– Ако искате да го обмислите, не е нужно да отговаряте сега.
– Да... – започна Лийша. – Имам предвид – не. Тоест – поласкана съм, но не мога да се омъжа за вас.
Ще го направиш – помисли си Джардир. – Съдбата ти е отредила да ме обичаш, така както аз вече те обичам.
– Защо не? – попита той вместо това. – Майка ви е казала, че не сте обещана, а аз ще платя всяка сума, която семейството ви поиска. Скоро ще управлявам цялата Северна земя, а вие ще бъдете до мен. Кой съпруг би могъл да ви предложи повече?
Лийша се умълча за момент, но после поклати глава, като че ли за да я прочисти.
– Това няма значение. Почти не ви познавам, откупът ви не значи нищо за мен, а и честно казано, не мисля, че бих искала да „управлявате“ каквото и да било.
– Елате с мен в Изобилието на Еверам – предложи Джардир. – Елате да видите народа ми и какво строим. Ще ви науча на нашия език, както поискахте, а вие ще ме опознаете и сама ще решите какво съм... достоен да управлявам.
Лийша го гледа дълго време, но Джардир я изчакваше търпеливо, с ясното съзнание, че отговорът ѝ ще е иневера.
– Добре – съгласи се тя накрая, – но ще дойда с подходящи прид-ружители и няма да давам отговор, докато не ме върнете невредима в Хралупата.
Джардир се поклони.
– Разбира се. Кълна се в Еверам.
* * *
Роджър крачеше из двора, втренчен в колибата на Лийша. Свитите юмруци на Гаред приличаха на бутове, а дори Уонда бе изтичала да вземе лъка си и бе опънала тетивата му. Накрая вратата се отвори и Лийша последва Джардир навън на верандата.
– Уонда, придружи господин Джардир обратно към града – каза тя. – Гаред, ти можеш да довършиш връзването на цепениците.
Гаред изсумтя и взе брадвата на Уонда. Тя и Джардир потег-лиха надолу по пътеката. Роджър погледна Лийша, която кимна към вратата и влезе, а той я последва. Билкарката седна в стола на Бруна и се уви с шала ѝ. Това никога не беше добър знак.
– Как прие отказа ти? – попита Роджър, без да си прави труда да сяда.
Лийша въздъхна.
– Не го е приемал. Каза ми, че ми дава колкото време искам, за да обмисля въпроса. Покани ме да вървя с него в Райзън.
– Не можеш да отидеш – отсече Роджър.
Лийша вдигна вежда при тези думи.
– Нямаш право да ми нареждаш за кого да се омъжвам, също както и майка ми, Роджър.
– Да не би да казваш, че искаш да се омъжиш за него? – попита той. – Само след един чай и неловкия ни обяд?
– Разбира се, че не – отвърна Лийша. – Нямам никакво намерение да приемам предложението му.
– Тогава защо, по ядроните, ще му се хвърлиш в ръцете? – попита Роджър.
– Пред прага ни има войска, Роджър – започна Лийша. – Не виждаш ли смисъл да ги видим със собствените си очи? Да преброим палатките им и да разберем как мисли предводителят им?
– Не и на цената на собствения ни владетел – отвърна Роджър. – Херцог Райнбек не ходи лично в Мливари, за да види какви ги върши Юкор. Изпраща шпиони.
– Аз нямам никакви шпиони – рече Лийша.
Роджър изсумтя.
– Имаш над хиляда райзънци, които ти дължат живота си, а много от тях са оставили семействата си там. Със сигурност ще можем да убедим няколко да се върнат по домовете си и да се ослушват.