Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Шайла беше истински революционер — продължи Радикала Боб. — Щом я открих, веднага разбрах, че такова съкровище не се среща всеки ден. Изглеждаше наивна, но и много вълнуваща. На нея можеше да се разчита, защото беше истински неподправен човек. Мисля, че дори и по онова време беше влюбена в Джак, но Джак не се интересуваше от политика и не желаеше да се промени. Кейпърс спечели любовта й с това, че загърби миналото си и застана на барикадата до нея. Шайла гледаше на Кейпърс като на свое завоевание. По същия начин, по който аз гледах на нея.
Шайла смяташе, че Виетнамската война е голямо зло... но нейните представи бяха доутежнени от миналото на собствените й родители. Еврейският й произход беше ключът към цялата й антивоенна дейност. В лицето на виетнамците тя виждаше евреи. В нейното въображение американците бяха агресорът или, с други думи, нацистите. При всеки разговор, който подхващахме за войната, Шайла ме повеждаше мислено към Аушвиц. Много скоро научих, че макар и евреин, аз бях доста по-различен от нея. Моите родители бяха благодарни на Америка. А аз гледах на нея през очите на родителите си. Докато нейната представа за света беше помрачена от татуировката на баща й. Според мен тя изпитваше необходимост да протестира срещу войната не за друго, а защото, когато нацистите са вилнеели срещу евреите, никой не е протестирал. Всеки убит виетнамец й напомняше за рововете, пълни с еврейски трупове.
— А какво представляваше моят син? — попита генерал Елиот. — Приемам обяснението за протеста на Шайла. Никога не съм се съмнявал в нейната честност. Шайла беше чиста душа. Но ти ми кажи нещо за Джордан. Доколкото знам, той е бил също тъй аполитичен, както и Джак. Въпреки това и двамата попаднаха във вихъра на тази глупост. Това вече не ми е ясно.
— Шайла не миряса, докато не записа Джордан и Джак в Студенти за Демократично Общество — обади се Кейпърс. — Те непрекъснато я дразнеха и подкачаха за нейните радикални убеждения. Дори известно време я наричаха Джейн Фонда. Но тя все пак успя да ги заведе на всички възможни митинги. Бяха умни момчета и аз мисля, че ако не бяха толкова запалени по бейзбола, щяха да се включат и по-рано.
— Ние просто бяхме понесени от водовъртежа на събитията — подхвърлих аз. — Нещата, които се случваха, бяха извън нашия контрол.
— Добре, Джак, тогава продължавай ти — каза Майк, аз кимнах и заех свидетелския стол.
36
Започнах да разказвам бавно, опитвайки се да бъда максимално точен. Щеше да мине известно време, преди да се включа в главното действие, но вече бях станал свидетел на учудващите промени у моите приятели. Щом Шайла и Кейпърс се вляха в движението за мир, те просто забравиха за нас — техните приятели от Уотърфорд. Рядко посещаваха лекции, но успяваха да поддържат висок успех. На двайсет и една години Кейпърс Мидълтън и Шайла Фокс бяха най-известните студенти в щата, които не дължаха славата си на спортни завоевания. Имената им често се чуваха във вечерните новини — непрекъснато ги цитираха и вестниците поместваха снимките им. За първи път бяха арестувани по време на посещението на Дюпон в университета, за да набира студенти за работа в корпорацията, която произвеждаше напалм. Само след една седмица бяха арестувани за втори път, когато се опитаха да блокират един от изходите на амфитеатъра в Шарлот по време на реч на президента Никсън. Кейпърс и Шайла сякаш живееха в някакъв сумрачен свят на непоправим фанатизъм. На всички въпроси, свързани с войната, и двамата отговаряха като навити пружини. И двамата бяха преизпълнени със справедливия гняв на своята кауза и благодарение на техния жар и удивителните им умения да спорят, да се противопоставят и да завладяват хората около себе си с всяка изминала седмица антивоенното движение в нашия университет се разрастваше.
Но за повечето от нас учебните занимания си оставаха най-важното.
След лекции често се срещах с Джордан и понякога с Майк. В продължение на три години списвах почти всички книжки на университетския ежегодник, които Майк илюстрираше обилно със снимки. Макар и по-бавно, Майк също попадна под влиянието на Радикала Боб, но продължаваше да отделя време и за годишника, защото за нас той бе една възможност да документираме и тълкуваме времето.