Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
Тогава се обади Радикала Боб, облечен в безупречен костюм от „Брукс Брадърс“, с пригладена коса и маникюр на ръцете си.
— Джордан беше напълно неподатлив, може да се каже имунизиран срещу обаянието на революционните идеи. Освен това беше прекалено емоционален, за да се разчита на него. Но той беше опасен с това, че умееше да пленява хората. Приятелите му вярваха. В невинността си Шайла и Майк го боготворяха. Но с мен той не се сприятели. Аз обаче успях да убедя Шайла и Майк да не му вярват толкова. И след време те поохладняха към Джордан. Приложих същата процедура и спрямо Джак.
— Но аз бях твоето най-голямо завоевание, нали, Боб? — обади се Кейпърс.
— О, да — потвърди Боб и се усмихна на Кейпърс. — Бях ти хвърлил око още през първия месец след пристигането си. Шайла и до известна степен Майк също представляваха добър улов, но да си кажем правичката, те все пак бяха евреи и като такива едва ли щяха да спечелят доверието на южняшките тъпанари, до които се домогвах. Използвах собствения си еврейски произход, за да ги привлека, но с останалите ми трябваше друга тактика. Измислих стратегията. Когато разбрах, че всички се познавате още от Уотърфорд, възложих на Шайла да започне да ви събира в „Йестърдей“ — ей така, приятелски, на чаша бира, където евентуално можех да подхвана разговор за по-сериозни неща. За войната. За отношението към нея. И, разбира се, за гражданско неподчинение.
— Един от изразите ти, които най-добре си спомням — обади се Кейпърс, — е следният: „Щом ще се лее кръв в оризовите полета на Виетнам, тогава същото количество кръв трябва да се пролее по улиците на Южна Каролина.“ Боб, това от теб съм го научил.
— Вие двамата с Шайла бяхте най-добрите ми ученици. Кейпърс, ти умееше да възпламеняваш тълпите както никой друг.
— Само споменаването на думата Виетнам ни възпламеняваше и всички заемахме местата си от едната или другата страна на барикадата — рече Кейпърс.
— Имаше и много целувки на Юда — обадих се аз, но не си направих труда да погледна Кейпърс. — Удари чукчето, татко, преди тези двамата да се завалят в собствената си мръсотия.
Боб и Кейпърс се изсмяха едновременно, но смехът им бе нервен и градусът на напрежението в театъра се покачи. Атмосферата бе като натегната пружина. Отец Джуд се изкашля. Селистайн се извини и отиде до тоалетната. Ледар се наведе напред. Чукчето проехтя и с разказа си Майк отново ни върна в отровните изпарения на нашето минало.
Докато Майк говореше, аз си припомних нашите срещи в „Йестърдей“. Уотърфордската ни група беше най-активната сред студентите в университета. Много обичахме да остроумничим, и то на висок глас, а Радикала Боб плащаше сметките за безбройните халби бира, които изпихме в „Йестърдей“. Скоро след като Кейпърс се сприятели с Радикала Боб, Ледар скъса с него. А един месец по-късно Кейпърс отпадна от престижното студентско дружество, в което членуваше, заради пламенната антивоенна реч, която си бе позволил да държи.
В края на 1969-а Кейпърс Мидълтън, потомък на един от най-старите и знатни родове в историята на Южна Каролина, наследник на трима от великите американци, сложили подписа си върху Декларацията за независимостта, стана всепризнатият лидер на СДО и на цялото радикално студентско движение в Южна Каролина. В дъното на организацията обаче продължаваше да стои Боб Мерил, винаги готов да даде напътствия, съвет и политически указания. Втора по важност беше Шайла, която в този момент споделяше както леглото на Кейпърс, така и решителността му да спре войната в Югоизточна Азия и да върне всички американски войници у дома. За мое най-голямо съжаление Кейпърс и Шайла бяха неразделни в тези неудържими, шеметни дни. Сутрин двамата пиеха еспресо в кафенето „НЛО“ на Гервис Стрийт, като уговаряха младите войничета от Форт Джаксън да се противопоставят на войната. Пътуваха заедно из цялата страна, за да присъстват на демонстрации и конференции с други лидери на движението за мир. Шайла се прочу със своята хубост и красноречие, Кейпърс — със смелостта си срещу полицейските вериги и способността си да съчетава страст и практичен ум в речите си, които държеше всеки ден пред групи, чиято численост варираше от пет до хиляди души. С леко гъгнещия си глас той мъркаше като котарак и за броени минути омагьосваше огромни тълпи.