Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
— За момчето те питам! Къде е момчето?
Тя се обърка и аха-аха да се разплаче. За първи път я бе връхлетяла криза, а и директорът го нямаше там да се справи с нея.
— Не знам! — изхленчи тя. — Бележката на надзирателя Нун беше съвсем кратка! Никакви други подробности нямаше, всичко, което знам, ви го казах!
— Богове! — Тай Чо се удари по челото, заозърта се и я помъкна обратно към кабинета на Андерсен.
Пред вратата на кабинета той отново я обърна към себе си и й заговори бавно, като се стараеше да й втълпи какво трябва да направи.
— Знам, неудобно е, но ще е още по-неудобно за директора, ако не разбере веднага! В който и публичен дом да е, веднага му прати съобщение и го накарай да се връща! Да се върне! ТУК! Разбра ли бе, жена?
Тя се затутка и той й кресна:
— Хайде, ма! Ще отида да видя как е момчето и да разбера как стоят нещата там. Но веднага трябва да се свържеш с Андерсен! Ако не го докараш тук, целият Проект е в опасност!!!
Твърдостта на тона му сякаш я успокои, тя се поклони и влезе вътре.
Тай Чо откри Нун повален върху бюрото. Мъртъв. Беше готов да го набие, за да разбере какво е станало, но вече беше твърде късно. Съобщението до Андерсен беше явно последното нещо, което бе свършил в безполезния си живот.
Потръпна и се огледа; после забеляза едно от момчетата да се мотае в дъното на леярната. Притича към него и го сграбчи за раменете, за да не офейка.
— Къде отведоха Ким?! Сещаш ли се, момчето от Глината? Къде то отведоха?!
Забеляза странното отвращение в погледа на момчето при споменаването на Ким, но продължи да го разтърсва, докато онова най-накрая успя да измърмори нещо. След това го отблъсна и са затича към асансьорите.
Бяха го завели в местния пост на охраната. Разбира се! Че къде другаде? Но сега той не мислеше, само действаше, следваше инстинктите си, опитваше се да се добере до Ким, преди да са му причинили още нещо.
Войникът на поста му каза да седне и да изчака. Вдигна бариерата и влезе вътре, пренебрегвайки протестите на Тай Чо. После, когато започна да го претърсва, се извърна рязко и му кресна:
— Ти знаеш ли кой съм аз, бе?!
Тонът на абсолютната власт — тон, който някога бе използвал, за да усмирява неуправляеми момченца, току-що докарани от Глината — сработи прекрасно. Войникът отстъпи крачка назад и наведе глава. Тай Чо усили натиска, преди войникът да се окопити.
— Чичо ми е заместник-министърът Тай Фен, който отговаря за субсидиите на охраната. Само да си ме докоснал и той ще те смачка, разбра ли, войнико?!
Този път войникът се поклони и притисна ръка до гърдите си за поздрав.
— А така! А сега ме заведи веднага при командващия офицер. Това е много спешно и за мене, и за заместник-министъра.
Войникът се поклони отново, мина пред него и Тай Чо за миг усети, че и облеклото му е помогнало да се създаде необходимото впечатление. Беше с учителското си ПАУ с яркосинята емблема, а то доста наподобяваше облеклото на висшите чиновници.
Войникът почти нямаше време да съобщи името му — нито пък да се обърне и да го запита как е то; Тай Чо се спусна пред него и се настани на един стол пред офицера.
Този офицер се впечатли по-малко и от тона му, и от одеждите му, и от приказките му за разни чичовци. Веднага поиска да види пропуска на Тай Чо. Той му го хвърли на бюрото и се наведе към него почти заплашително:
— Къде е момчето?! Момчето от Глината?!
Офицерът го погледна, после погледна и пропуска му и го хвърли обратно на Тай Чо.
— Ако бях на ваше място, ШИ Тай, щях да се махна веднага, преди да съм си навлякъл още някоя беля на главата.
Тай Чо изобщо не обърна внимание на картата си. Изгледа кръвнишки офицера.
— Къде е момчето? Няма да си тръгна оттук, докато не видя момчето!
Офицерът се надигна от стола си, но Тай Чо се наведе напред и го бутна да седне.
— Седнете, по дяволите, и ме изслушайте!
Потръпна. Никога преди не бе чувствал нито такъв гняв, нито такъв страх, нито такова безпокойство. Сега те определяха всяко негово действие.
— КЪДЕ Е МОМЧЕТО?!
Офицерът леко помръдна ръка и натисна един бутон на бюрото си — викаше помощ. Сега беше сигурен, че пак си има работа с някакъв луд.
— Разберете, ШИ Тай. Момчето е в добри ръце. Погрижили сме се. Прост случай на нападение над гражданин от страна на нерегистрирано същество. Ще ликвидираме НРС-то и то най-много след час — веднага щом дойде разрешението от Горе.
— КАКВО?!? — кресна Тай Чо. Изправи се рязко и накара и офицера да направи същото; офицерът протегна ръце напред, очаквайки нападение.
— Моля ви, ШИ Тай. Седнете и се успокойте. Вратата зад Тай Чо се отвори тихо, но той все пак я чу, мина зад бюрото и долепи гръб о стената.