Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
Битката вече бе започнала.
Трул бе зяпнал търкалящата се срещу тях огромна огнена стена. В последния момент сивият щит се понесе напред, сблъска се с вълната и я издигна нагоре в пръскащи се с грохот колони, стълбове, прорязани от спирали сребрист пламък.
И видя сред тези пламъци блясъка на кости. Хиляди, после — стотици хиляди, сякаш самото гориво, захранващо огъня, се беше превърнало в кости. Издигаха се все по-високо и по-високо, на петдесет, сто, двеста човешки боя, изпълниха цялото небе.
Вълната от двете слети магии започна да спада. Огнени стълбове се заогъваха към ледерийските укрепления.
И докато се спускаха надолу, скритите в леса духове и онези в първата линия се понесоха във вихрена атака. Демонският клин изведнъж изчезна.
Точно това бе сигналът, който чакаха.
— Приготви оръжията! — Трябваше да го изреве с цяло гърло, за да го чуят.
Вълната удари. Първо — върху мъртвата зона и земята сякаш се взриви, закипя, все едно че безчет кирки биеха в пръстта, дълбаеха и изхвърляха огромни буци, които политаха високо във въздуха. Пръст и огън, трясък на цепещи се кости, раздиращи плоския и гладък доскоро терен, кънтеж като от падащи от небесата железни слитъци.
След вълната — прииждащо море от духове.
— Напред!
И едурите вече тичаха през раздраната димяща земя. Зад тях — други хиляди, извираха от леса.
Трул видя съвсем ясно как вълната горящи, млатещи всичко по пътя си кости стигна до вражеските окопи. Пурпурен блясък и късове човешка плът полетяха към небето, извисяваща се стена от плът, хвърчащи из въздуха ръце и крака, парчета броня, натрошено дърво, кожа и коса.
Кадърът на кралицата бе погълнат, огромните кости удряха с грохот по укреплението. Грамадата се пръсна сред дъжд от отломки и от четиримата магьосници, стоящи там допреди миг, останаха само двама — бяха плувнали в кръв и залитаха.
От раздраната земя пред тях се надигна демон и замахна с огромния си боздуган. Магът, върху когото се стовари оръжието, сякаш се уви около него, останал без една здрава кост, и тялото изхвърча във въздуха. Последната магьосница отскочи, едва отбягна смъртоносния удар на грамадното оръжие, махна с ръка и порой от тежки железни стрели се заби в демона.
Трул чу как съществото изрева от болка.
Искряща магия връхлетя срещу демона, превъртя го и той рухна, боздуганът излетя от ръката му и се затъркаля по склона.
Други демони вече вилнееха сред останките на ледерийското воинство, премазани човешки тела хвърчаха и падаха встрани от кървавата просека, която дълбаеха.
Нова вълна от магия се понесе, този път някъде от югоизток — търкаляща се с грохот колона от мълнии, понесе се през мъртвото поле и се вряза в предните редици на духовете. Заора в тях, като стапяше по пътя си стотици.
После магията се стовари върху воините на Ханради Калаг и просече кървава пътека през гъстите им редици.
Синът на главатаря на мерудите отвърна с контраатака — нов порой от сиви талази, смазващи с грохот всичко по пътя си. Източният вал избухна с оглушителен взрив, но по бойното поле лежаха издъхващи стотици воини на Едур.
Оглушали и полузаслепени, воините на Трул стигнаха склона, изкачиха го в щурм и се озоваха пред първия окоп.
Пред тях се изпъваше дълъг изкоп, затрупан с обезобразени тела, пръснати кокали и вътрешности, ивици кожа и късове броня. Въздухът бе натежал от вонята на изтръгнати вътрешности и опърлено месо. Задавен, Трул тръгна напред, мокасините му зашляпаха през топли локви от кръв и жлъч.
Напред кипеше свирепа битка. Духове връхлитаха върху войниците, демони млатеха и премазваха с боздуганите си притискащите ги от всички страни ледерии, други с огромни двуостри брадви сечаха широки кръгове около себе си в човешкото гъмжило. Но стрелите на балистите ги намираха. Пред очите на Трул един от демоните се олюля, пронизан от две, връхлетяха войници, засъскаха мечове.
И отрядът му се вряза в жестоката сеч.
Морох Неват залитна замаян сред прахта, войнишките писъци и нападалите тела и изрева с цяло гърло името на принца. Но Квилас не се виждаше никъде. Нито Джанал. От кадъра беше останала само една магьосница — пращаше удар след удар срещу някакъв далечен враг. Ескадрон тежка конница беше тръгнал напред да я защити, но всички бързо паднаха под яростния щурм на Тайст Едур.
Финадът — след взрива на вълната от кости от ушите му течеше кръв — все още стискаше меча си, ледерийската стомана помиташе случайните духове, дръзнали да се приближат. Зърна един Едур с блеснало като мълния копие в ръцете — водеше десетина свои събратя срещу магьосницата.