Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Погледът ми обходи бойното поле и потвърди предположението ми. Всички воини на Бледата жена, до последния човек, бяха хвърлили оръжията си. Един стоеше и плачеше, запушил ушите си с длани. Друг бе прегърнал свой другар през раменете, смееше се като луд и му говореше нещо. Малка група се бе скупчила около каменния дракон. Лишен от живот, той бе замрял върху ледника като уродлива статуя.
Но най-странното бе, че Тинтаглия бе успяла да се изправи. Тръгна предпазливо като котка към каменния дракон. Внимателно проточи грациозната си шия към него. Подуши го, побутна го предпазливо и неочаквано го удари с предната си лапа. Каменният дракон се заклати, но не се прекатури. Въпреки това Тинтаглия вдигна високо глава и гръмко извести триумфа си над врага. Кръвта все още течеше от ухапванията и драскотините й, но победата бе нейна. И хората около нея нададоха възторжени викове. Дори да е имало нещо по-странно от това дракон да ликува заедно с хора, никой менестрел не е разказал за него.
В отговор високо отгоре се разнесе друг тържествуващ рев. Очукан и разръфан, Айсфир описваше широка спирала над нас. Присви криле, плъзна се надолу и закръжи по-ниско. Тинтаглия отметна глава и отново изрева. Люспите около гърлото й неочаквано се вдигнаха като грива, гребенът на главата й, който досега едва се забелязваше, щръкна като сребърна корона. Вълна от цветове премина през нея, от най-тъмносиньо до искрящо бяло. Събралите се около нея мъже се дръпнаха назад. Тинтаглия скочи във въздуха с лекотата на котка, скачаща върху маса. Крилете й се разтвориха и с три замаха я издигнаха нагоре.
Айсфир моментално зави и запляска лудо с криле, но женската го изпревари с лекота. Той изрева страстно след нея, но тя не си направи труда да му отговори. Крилете й я издигаха все по-високо и по-високо, докато не заприлича на сребриста чайка в небето. Айсфир, почти два пъти по-голям от нея, се втурна да я преследва. Примигнах, когато прелетяха пред слънцето.
Закръжиха заедно. Дълбокият рев на Айсфир бе предизвикателство към целия свят, а нейните високи крясъци сякаш го дразнеха и му се подиграваха. За момент той се озова над нея, но тя наклони криле да му се измъкне. Или поне така ми се стори. Той обаче сви крилете си и падна върху нея, широко отворената му паст бе алена и дори от това разстояние видях как зъбите му се впиха в изпънатата й шия. После по-широките му криле закриха нейните и изведнъж двамата се задвижиха в общ ритъм. Той я притисна към себе си, дългата му опашка се уви около нейната.
Знаех какво виждам. След този полет в небесата ни отново щеше да има дракони. Взирах се в това чудо, в ликуването на завърналия се живот, и се запитах какво сме възстановили в света.
— Не разбирам! — ужасено възкликна нарческата. — Измина целия път дотук, за да го спаси, а сега той я напада. Вижте ги как се бият!
— Не мисля, че това е точно бой — обади се Предан.
— Но… Точно това си е! Виж го как я хапе! Защо я е сграбчил така, ако не за да я нарани?
Елиания заслони очи с длан и се загледа учудено в небето. Тъмната й коса се спускаше върху раменете и по гърба й, вдигнатата й брадичка оголваше бялата колона на шията. Туниката се изпъваше на гърдите й. Предан само изпъшка и се обърна към мен и Пиотре. Вуйчото на нарческата прегръщаше сестра си през раменете и държеше Коси в другата си ръка. Принцът май реши, че мнението ни вече не го засяга. Пристъпи до Елиания и я прегърна.
— Ще ти покажа — каза й и с това я слиса съвсем. Притисна я до себе си и впи устни в нейните.
Въпреки всичко, което ми се бе случило този ден, въпреки загубите, които бях понесъл, открих, че се усмихвам. Онова, което ставаше между драконите в небето, неминуемо се отразяваше на всеки човек, притежаващ Умението. Нарческата най-сетне прекъсна целувката. Сведе глава на рамото на Предан и се засмя. После вдигна отново лице, за да я целуне пак. Извърнах очи.
Но не и Ертре. Беше възмутена. Въпреки че бе дрипава и мръсна, реакцията й бе кралска.
— Пиотре! Позволяваш на някакъв селянин да целува нашата нарческа?!
Той се разсмя гръмко и се потресох, когато осъзнах, че за пръв път го чувам да се смее.
— Не, сестро. Тя му позволява и му дава онова, което си е спечелил. — Усмихна се. — Що за мъж може да се противопостави на волята на жена?
— Това е непристойно — твърдо заяви Ертре и въпреки сплъстената й коса и мръсните й дрехи, думите й бяха думи на нарческа от Външните острови.
Изведнъж се сетих, че ако Шутът е все още жив, със смъртта на дракона Претопяването му също ще е изчезнало. Изпълни ме дива надежда, светът се завъртя около мен.