Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Шишко се размърда тежко до мен и измърмори:
— Не мога да я намеря.
— Коя? — попитах остро. Бледата жена бе запълнила изцяло мислите ми.
— Копривка. Не мога да я намеря.
Съвестта ме загриза. Човекът, който бе отгледал собствената ми дъщеря, умираше, а аз дори не се бях сетил да се свържа с нея.
— Мисля, че я е страх да заспи — рече Шишко.
— Е, не мога да я виня.
Можех да виня единствено себе си.
— Сега прибираме ли се?
— Да.
— Не убихме дракона.
— Да. Не го убихме.
Възцари се мълчание и си помислих с надежда, че отново е заспал, но Шишко попита тихо:
— С кораб ли ще се връщаме у дома?
Въздъхнах. Детинската му тревога само ме товареше още повече. Опитах се да изпитам съчувствие към него. Трудно беше.
— Това е единственият начин да се приберем, Шишко. Знаеш го.
— Не искам.
— Не те виня.
— И аз теб. — Въздъхна и помълча. — Значи това бе приключението ни. Принцът и принцесата се оженили, заживели щастливо и си родили много деца, които да ги гледат на старини.
Сигурно хиляди пъти бе чувал тази фраза. Обикновено с нея менестрелите завършваха приказките си за герои.
— Може би — рекох предпазливо. — Може би.
— А какво ще стане с нас?
Лонгуик влезе в палатката и тихо започна да разпъва постелката си. От движенията му заподозрях, че е довършил брендито.
— Ще продължаваме нататък, Шишко. Ти ще се върнеш в Бъкип и ще служиш на принца. Когато стане крал, ще си до него. — Опитах се да намеря щастлив край за него. — И ще живееш добре, ще имаш много сладкиши с розова глазура и нови дрехи всеки път, когато ти потрябват.
— И Копривка — доволно каза той. — Копривка сега е в Бъкип. Ще ме научи как се правят хубави сънища. Поне така ми обеща. Преди дракона и всичко останало.
— Така ли? Това е хубаво.
Скоро дишането му стана по-бавно и ритмично и той заспа. Затворих очи и се запитах дали Копривка не може да научи и мен как да правя хубави сънища. И дали изобщо ще намеря смелост да я срещна. Не исках да мисля за нея тъкмо сега. Това означаваше, че трябва да мисля как да й кажа за Бърич.
— А ти какво ще правиш, лорд Фицрицарин? — В тъмното въпросът на Лонгуик сякаш идваше от небето.
— Това не съм аз — отвърнах тихо. — Ще се върна в Шестте херцогства и ще си остана Том Беджърлок.
— Май вече доста хора знаят тайната ти.
— Мисля, че знаят и как да си държат езика зад зъбите. И ще го направят, заради принц Предан.
Той се размърда под одеялото си.
— Някои биха го направили и заради лорд Фицрицарин.
Разсмях се, макар изобщо да не ми беше смешно.
— Лорд Фицрицарин високо ще оцени това.
— Добре тогава. Но мисля, че е жалко. Заслужаваш повече. Ами славата? Ами хората, които знаят какво си направил и кой си, и ти отдават заслужената почит за успеха ти? Не искаш ли да бъдеш запомнен със стореното?
Не ми се налагаше да мисля дълго. Кой не е играл тази игра късно нощем, докато се взира във въглените? Толкова често бях вървял по този път, че познавах всичките му кръстопътища и капани.
— Бих предпочел да забравят нещата, които мислят, че съм направил. И бих дал всичко, за да забравя нещата, в които се провалих.
С това разговорът приключи.
Явно съм заспал, защото когато отворих очи, навън сивееше утрото. Изпълзях тихо от завивките, за да не събудя Шишко, и незабавно отидох при Бърич. Пъргав спеше свит до него и държеше ръката му. Осезанието ми каза, че Бърич ни напуска. Скоро щеше да умре.
Отидох при Сенч и Предан и ги събудих.
— Искам нещо от вас.
Предан ме погледна сънено. Сенч се надигна бавно. От тона ми беше усетил, че въпросът е сериозен.
— Какво?
— Искам котерията да се опита да излекува Бърич. — Когато не казаха нищо, добавих: — Още сега. Преди да се е отдалечил още повече.
— Другите ще разберат, че ти и Шишко не сте онова, което изглеждате — посочи Сенч. — Точно затова оставих раната си. Не че може да се сравнява с положението на Бърич.
— Така или иначе всичките ми тайни излязоха наяве на този остров. Щом ще трябва да живея с последиците, бих искал да направя нещо, което си заслужава. Заради всичко, което изгубих тук. Искам Пъргав да се върне при Моли заедно с баща си.
— Искаш да кажеш с мъжа й — тихо каза Сенч.
— Да не мислиш, че не го знам и че не виждам всички възможни последици?
— Иди да събудиш Шишко — каза Предан, докато отмяташе завивките. — Знам, че искаш да побързаме, но те съветвам да му осигуриш добра закуска, преди да опитаме това. Не може да се съсредоточи върху нищичко, когато е гладен. И сутрините не са любимото му време. Така че поне да го нахраним.