Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Махайте се, махайте се, махайте се!
Видях поне двама от воините на Бледата жена да правят точно това — изведнъж обърнаха гръб и се отдалечиха от битката, сякаш са се сетили за някакви неотложни задачи. Неколцина като че ли изгубиха хъс и преминаха в отбрана, все едно се чудеха какво търсят тук и защо ни нападат.
Направи го пак, Шишко! Помогни ми!
Слабият призив беше от Сенч. Мечът му тежеше, а и той никак не обичаше да гледа в очите онези, които убива. Почувствах рязката болка, когато нечие острие се плъзна малко под лакътя му. Видях как Шишко отскача назад и сграбчва собствената си ръка.
Сенч! Блокирай болката си! Шишко я усеща. Шишко! Кажи на болката да се маха. Дай я на лошите. Можеш да го направиш!
Силният порив на вятър отгоре ме накара да се свия като полска мишка, усетила прелитащ над нея бухал. Драконите се връщаха, биеха се в ужасяваща тишина, нарушавана само от пляскането на криле и глухите удари, които си нанасяха. Бяха се издигнали високо в небето, вкопчени един в друг. Взирах се уплашено нагоре и ми се стори, че разбирам стратегията на Тестото. Беше се притиснал в Айсфир и бе впил зъби в шията му. Черният дракон изразходваше по-голямата част от силите си в усилия да се задържи във въздуха. Много добре знаеше, че няма шанс да победи каменния си противник на земята. Айсфир се гърчеше и мяташе, за да се измъкне от смъртоносната хватка на Кебал Тестото.
Щяха да рухнат право върху нас!
— Бягайте! — изревах на Предан. — Драконите падат!
Сепнат, Предан погледна нагоре и отскочи, за да избегне меча на противника си. Изкрещя нещо на Пиотре и нарческата. Пиотре бе довършил един от нападателите, а другият отстъпваше. Нарческата сграбчи майка си за глезена и я помъкна навън от ямата, без да пуска меча си. Протегнах ръка към нея, когато доближи, хванах дясната й китка и я изтеглих през ръба. Елиания пък издърпа майка си. Миг по-късно трябваше отново да усмирявам малката й сестра, която пак се замята. Нарческата замъкна майка си встрани от ръба и изпищя:
— Махайте се! Падат!
Предан и Пиотре побягнаха, мъчеха се да се изкатерят по несигурния лед и сняг. Елиания продължаваше да влачи майка си за глезените и отстъпваше, като отчаяно крещеше на принца и вуйчо си да бързат. Наведох се, сграбчих малкото момиче и я последвах. Знаех, че не ми оставаше нищо друго, но въпреки това се чувствах страхливец. Предан ме задмина, догони нарческата и метна майка й на раменете си. В следващия момент ръката на Пиотре ме блъсна напред. Сенките на падащите дракони се разпълзяваха около нас. За миг ми се зави свят. Настигнахме Предан и жените. Елиания мълчаливо посочи нагоре.
Айсфир бе успял да се освободи. Бясно размахващите се криле го издигаха все по-нависоко и по-нависоко, а Кебал Тестото се носеше надолу.
Ударът разтърси леда. Тестото се стовари наполовина в ямата и наполовина навън, точно там, където бях допреди малко. Надявах се, че е мъртъв, но той бавно се изправи и разтърси криле. Ъгловатата му глава започна да се върти на дебелата шия. Мощните му крайници се размърдаха и той изпълзя от ямата като гущер от тиня. Опашката му се мяташе гневно и разбиваше леда зад него. Обърна се право към мен и се смразих от погледа му. После мътните му очи, така различаващи се от живото сребро на Тинтаглия, се спряха върху поваления женски дракон и той бавно тръгна към нея, сумтеше гневно. Усетих, че Бледата жена го призовава чрез Умението да убие женската и че всичко ще се оправи, че после може да засити гнева и глада си както му се хареса. Но първо да убие женската. Вече нищо не стоеше между него и победата. Тинтаглия не можеше да се мери с него.
Но Бледата жена грешеше. Сърцето ми се сви, когато видях, че Тинтаглия все още има двама защитници. Полуслепият Бърич стоеше до нея и притискаше навитото си наметало в шията й, за да спре кървенето. Тъканта пушеше и се зачудих какво ли представлява кръвта на дракон. И двамата като че ли не забелязваха тежко пристъпващата към тях смърт.
Но Пъргав я виждаше. Стоеше пред тях, досущ като мравка, опитваща се да защити замък. Ярко оцветената стрела на Шута излетя от лъка му, но се пръсна на трески в каменния дракон. Пъргав непоколебимо извади от колчана си втора и опъна тетивата. С поразителен за такова малко момче кураж направи две крачки напред към дракона. Пусна стрелата, но резултатът бе същият. Въпреки това той не помръдна и извади трета. Тестото щеше да го стъпче, за да се добере до Тинтаглия. Пъргав извърна глава и викна на баща си да бяга. Можех само да гледам безпомощно как неумолимият поглед на каменния дракон се спря върху момчето. А после Тестото затича в тромав галоп. Пъргав погледна смъртта си и устата му се отвори широко — в крясъка му се смесваха ужас и предизвикателство. Лъкът се затресе в ръцете му, върхът на сивата стрела трепереше неудържимо, но той не помръдна.