Ужас [bg]

Фицджеймс млъкна и отстъпи от гроба. Крозиър, потънал в мислите си, остана няколко дълги мига на мястото си, докато потропването на краката не го накара да осъзнае, че е негов ред да произнесе надгробно слово.

— И ние предаваме тялото на нашия приятел и офицер Джон Ървинг на дълбините — заговори той с хриплив глас, също възпроизвеждайки по памет думите, запомнени много добре от многобройните повторения, въпреки пелената от умора, покрила съзнанието му, — за да се превърне в прах, и се надяваме на възкресението му, когато морето и земята ни върнат мъртъвците си. — Тялото вече беше спуснато на три фута и Крозиър хвърли върху него шепа замръзнала почва. Чакълът падна на платното над лицето на Ървинг и се плъзнаха настрани с ясен стържещ звук. — И новият живот се възроди чрез Господа наш Исус Христос, който при пришествието си ще преобрази нашето унижено тяло, за да стане то като Неговото божествено тяло, чрез Неговата сила, с която Той може да покори всичко на Себе Си.70

Службата завърши. Моряците издърпаха въжетата изпод носилката.

Мъжете затропаха с измръзналите си крака, нахлупиха уелските перуки и шапките, увиха се по-плътно с шаловете и потеглиха обратно в мъглата към лагера „Ужас“, където ги чакаше горещ обяд.

Ходжсън, Литъл, Томас, Девьо, Левеконт, Бланки, Пеглър и неколцина от другите офицери останаха, освобождавайки моряците, които чакаха заповед да заровят тялото. Офицерите сами засипаха гроба с лопати и започнаха да подреждат първия пласт камъни. Искаха да погребат Ървинг по най-добрия начин, възможен при дадените обстоятелства.

Когато приключиха, Крозиър и Фицджеймс се отдалечиха от останалите. Можеха да изядат обяда си доста по-късно — сега смятаха да извървят двете мили до Виктъри Пойнт, където преди почти една година Греъм Гор беше оставил месинговия цилиндър с оптимистичното послание в старата пирамида на Джеймс Рос.

Крозиър смяташе да остави там съобщение, описващо участта на експедицията през последните десет и половина месеца, изминали след предишното послание, както и следващите стъпки, които планират да предприемат.

Докато крачеше тежко и изморено в мъглата и слушаше идващите някъде иззад нея звуци на корабните камбани, донесени в лагера от „Еребус“ и „Ужас“, Франсис Крозиър страстно се надяваше, че докато двамата с Фицджеймс стигнат до пирамидата, той ще е направил план за следващите им действия. Капитанът се боеше, че ако не успее, може би ще се разплаче.