Ужас [bg]

— Мисля, че трябва веднага да напуснем лагера „Ужас“ и този остров — каза втори лейтенант Ходжсън. Гласът на младия мъж трепереше. — Те ще ни избият, докато спим. Вижте какво направиха с Джон. — Той млъкна, явно засрамен от думите си.

Пеглър погледна изпитателно лейтенанта. Ходжсън показваше същите признаци на недохранване и изтощение като останалите, но нямаше толкова явни симптоми на скорбут. Пеглър се зачуди дали и той би изгубил кураж, ако стане свидетел на сцена, подобна на онази, която Ходжсън беше видял преди по-малко от двайсет и четири часа.

— Томас — обърна се тихо Крозиър към своя помощник-боцман, — бъдете така любезен да отидете на съседния хълм и да погледнете дали не се вижда нещо? Най-вече следи, които да идват оттук… и ако има, какво количество са и от какъв вид?

— Слушам, сър. — Високият помощник се затича нагоре по хълма, покрит с дълбок сняг, към тъмния каменист хребет.

Пеглър се улови, че наблюдава Гудсър. Лекарят беше разрязал сивкаво-розовия разширен стомах на първия ескимос, след което се прехвърли на старицата и накрая на момчето. Картината беше ужасна. При всеки един от труповете Гудсър — работейки с голи ръце — беше използвал все по-малки хирургически инструменти, за да разреже стомаха и да извади съдържанието му; ровеше се съсредоточено из замръзналите късчета и хапки, сякаш търсеше някаква награда. Понякога Гудсър със звучен трясък разчупваше замръзналото стомашно съдържание на по-малки парчета. Когато приключи с първите три трупа, той бавно избърса голите си ръце в снега, сложи си ръкавиците и отново зашепна в ухото на Крозиър.

— Можете да го кажете на всички — рече Крозиър със силен глас. — Искам всички да го чуят.

Дребничкият лекар облиза напуканите си, кървящи устни.

— Тази сутрин отворих стомаха на лейтенант Ървинг…

— Защо? — изкрещя Ходжсън. — Това беше една от малкото части на Джон, които проклетите диваци не бяха осакатили! Как можахте!

— Тишина! — изръмжа Крозиър. Пеглър забеляза, че капитанът беше възвърнал предишния си авторитетен глас. Крозиър кимна на лекаря. — Моля, продължете, доктор Гудсър.

— Лейтенант Ървинг беше изял толкова много тюленово месо и лой, че в буквалния смисъл се беше натъпкал до пръсване — каза лекарят. — Беше изял толкова голяма порция, каквато никой от нас не е ял от месеци. Очевидно тя е дошла от запасите на ескимосите в шейната им. Беше ми интересно дали ескимосите са се хранили заедно с него — ще покаже ли съдържанието на стомасите им, че са яли тюленова лой малко преди да умрат. При тези тримата е очевидно, че са яли.

— Разделили са хляба си с него… яли са месото си с него… и след това са го убили, когато си е тръгвал? — попита първият помощник Томас, очевидно озадачен от информацията.

Пеглър също беше объркан. В това нямаше смисъл… освен ако тези диваци не се отличаваха със същото непостоянство и вероломство като някои туземци, с които се беше срещал в южните морета по време на петгодишното пътуване на стария „Бигъл“. Марсовият старшина съжали, че Джон Бриджънс не е тук, за да изкаже своето мнение по въпроса.