Ема Лайона

— Още една дума.

— Слушам, ваше високопреосвещенство.

Беше ясно, че кардиналът иска да му каже още нещо, но се колебаеше и в душата му се водеше жестока борба. Най-после, първият порив надделя.

— Във вашите редици има човек, който не ми е приятел, но го уважавам за неговата храброст и ум. Бих искал да го спася.

— На смърт ли е осъден?

— Както и съпругата на кавалера Сан Феличе.

Салвато почувствува как по челото му избива студена пот.

— От една и съща особа ли? — едва промълви той.

— Да.

— И тази особа е твърде могъща?

— Нима казах твърде могъща? Би трябвало да кажа всемогъща.

— Кажете ми името на човека, комуто сте оказали честта на своето уважение и когото взимате под свое покровителство?

— Франческо Карачиоло.

— И какво трябва да му кажа?

— Каквото искате, но ви уверявам в едно: животът му няма да е в безопасност, докато не напусне пределите на кралството.

— Благодаря ви от негово име, ваше високопреосвещенство.

— Подобни тайни се доверяват сами на хора като вас, господин Салвато, които напълно разбират значението им и няма нужда да бъдат съветвани да мълчат.

Салвато се поклони.

— Имате ли още някакви указания?

— Само едно.

— Какво?

— Пазете се, генерале. Най-храбрите ми хора, които ви видяха на бойното поле, ви обвиняват в безразсъдна смелост. Писмото ви ще бъде доставено на кавалера Сан Феличе, давам ви дума.

Салвато разбра, че аудиенцията е приключила. Той се поклони, излезе и препусна обратно към Новия замък, потънал в дълбок размисъл.

Преди да стигне замъка той се спря до вълнолома, скочи в една лодка и заповяда да гребат към военното пристанище, където се намираше флотилията на Карачиоло.

Моряците се бяха разпръснали. На борда оставаха само няколко човека от тези, които напускат кораба само в краен случай. Салвато се приближи до канонерския шлюп, на който се намираше Карачиоло по време на сраженията от 13 юни. На палубата имаше само трима човека и сред тях боцманът, стар моряк, участвувал в цялата кампания под командата на адмирала. Салвато го разпита. Оказа се, че Карачиоло, виждайки, че кардиналът не влиза в преки преговори с него и че не го включва в условията за капитулацията на фортовете, рано сутринта се преоблякъл в селски дрехи и слязъл на брега. При това казал да не се безпокоят за него, защото до напускане на кралството щял да намери убежище при един от служителите си, в чиято преданост не се съмнявал.

Салвато се върна в Новия замък, изкачи се при Луиза и я намери седнала до масата в същата поза, в каквато я беше оставил.