Ема Лайона

Последните минути пред изгнанието ми принадлежат на Вас, както ще Ви принадлежат и последните часове от живота ми. Напускайки родината, аз мисля за Вас; за Вас ще мисля и когато напускам този свят.

Обяснете ми необяснимата загадка: сърцето ми не устоя, а душата ми остана чиста; Вие и сега притежавате по-добрата част от моето същество.

Чуйте ме, приятелю мой! Чуйте ме, татко! Аз бягам от Вас, не само заради любовта към човека, след когото съм тръгнала, но повече заради срама да Ви погледна в очите. За него бих отдала земния си живот, за Вас бих пожертвала спасението си в по-добрия свят. Където и да ме захвърли съдбата, Вие ще знаете за това. Ако някога моята преданост Ви бъде потребна, извикайте ме и аз ще се върна, за да падна в краката Ви.

А сега, позволете ми да Ви помоля за невинното създание, което не само не знае, че дължи живота си на греха, но и въобще все още не осъзнава, че живее. То може да остане съвсем само на тази грешна земя. Баща му е войник, той може да бъде убит; майка му е отчаяна, тя може да умре. Обещайте ми, че докато сте жив, детето ми няма да бъде сираче.

Не взимам със себе си нито един дукат от парите, вложени в банката Бекер. Трябва ли да Ви казвам, че съм напълно невинна за смъртта им и бих понесла всякакви мъчения, без да промълвя и дума в тяхна вреда! Дайте колкото сметнете за необходимо от тези пари на детето, което Ви завещавам.

След като Ви разказах всичко това, можете да ми вярвате, обожаеми татко мой, че съм казала всичко, че няма какво повече да Ви изповядам. Душата ми е препълнена, главата ми се пръска. Пиша Ви, а ми се струва, че Ви виждам отново, и отново преживявам в сърцето си тези осемнадесет години, през които Вие проявихте такава добрина към мен. Аз простирам към Вас ръце, като към Господ Бог, комуто се кланят, не изпълняват заветите му, но все пак се стремят с цялата си душа към него. О, защо не сте тук, а на двеста левги от мен! Чувствувам, че бих се хвърлила в краката Ви, а после бих се притиснала до сърцето Ви и нищо не би могло да ме откъсне от него.