Империя в черно и златно

Бяха достатъчно близо до работната площадка, за да чуват трясъка на машините — на онези, които изработваха релси и траверси, и на другите, които превозваха готовата продукция към пълзящия край на Железния път и ежечасно скъсяваха разстоянието между бригадите, започнали строежа от Колегиум, и колегите им, започнали го в Хелерон. Още колко метра релси оставаше да положат? Разстоянието се топеше всеки час. Първото и уви, пиратско пътуване на „Гордост“ можеше да стане факт още утре или вдругиден.

Самата машина държаха отделно от трескавата дейност по полагането на релсовия път. Тя беше нещо повече от промишлен продукт. Когато тръгнеше, щеше да осъществи първия високоскоростен преход между Хелерон и Колегиум и с това да промени света завинаги. Самото й съществуване щеше да даде нов тласък на технологичния прогрес с всички ползи и пороци, които произтичаха от това.

„А ние сме тук да я спрем.“ Идеята все още му се струваше безумна, но Стенуолд беше стигнал до нея по пътя на неоспорима логика.

„Гордост“ стоеше на странични релси под голям навес, на завет от евентуалните капризи на времето, които сезонът можеше да поднесе. По-малка машина навярно биха прибрали в хангар, но „Гордост“ беше твърде голяма и величествена, а и техниците имаха нужда от свободен достъп до фланговете й и достатъчно място, за да маневрират със сервизните возила. „Гордост“ беше от нова порода, с изгърбен силует и с тъпоноса глава, обсипана с красиви и сложни сребърни орнаменти, все едно е гигантски таран, изработен с церемониална цел. Зад масивния й нос се намираше двигателят, „светкавичният двигател“. Стенуолд не беше виждал дори прототип на тази нова чудесия и нямаше представа как работи. Лошото беше, че комай и Скуто беше в неведение по въпроса, а именно той трябваше да унищожи двигателя, било чрез експлозиви, било като претовари и взриви системите му. А двигателят беше истинско произведение на инженерната мисъл и подвиг на промишлеността — близо седем метра дълъг, фланговете му бяха надупчени от тръби и изводи, намотки и комини. Двуметров прът се извисяваше гордо над покрива и лъщеше в мрака под огромния навес. Зад монументалния двигател се намираше кабинката на машиниста. По-примитивни устройства биха имали… да речем, дървогоривна пещ за парна тяга, но Стенуолд нямаше представа какви контролни уреди и осигурителни системи вървят със светкавичния двигател.