Империя в черно и златно

Усилието беше неимоверно и едва не я уби по-сигурно и от стрелата. Силата на волята, която се изискваше, накара върха на стрелата да помръдне в гърдите й и да изстърже в ребрата, но въпреки това Сцила се търколи, докато двамата бяха заети да се прегръщат, и метна назад кожата си. Ако бяха погледнали, ако някой от двамата беше вдигнал очи в този миг, щяха да видят два трупа и играта щеше да свърши.

Спазъм разтърси тялото й и тя разбра, че не са й останали сили за магия, но все още можеше да разчита на Изкуството, вроденото наследство на нейния народ. Рядко прибягваше до него, защото имаше по-добри инструменти на разположение, но още помнеше усвоеното с медитация преди много години, по времето, когато дори тя беше млада.

Сега призова Изкуството, което много от старите раси владееха, и усети как избледнява и се слива с околността, как светлината се плъзга по нея, сенките я покриват, цветовете на земята и камъните я прегръщат. Това беше Изкуство на ловците, предназначено за засада и внезапно нападение, но тук и сега то беше единствената й надежда да оцелее. Когато двамцата най-после откъснаха очи един от друг и погледнаха към нея, видяха само труп. Един.

Но и тогава всичко можеше да се провали. Ако молецоидът си беше направил труда да среже гърлото й с кинжала си, щеше да установи, че плътта се разпада като мъгла под острието. Но той остана верен на расата си. Дойде с лъка си, застана над трупа и прати стрела във фалшивото чело, която се заби в земята. Просто за всеки случай, сигурно това си мислеше.

След като си тръгнаха, тя се отърси от прикритието. Усети как върхът на стрелата стърже и разкъсва околните тъкани при всяко движение. „Дотук с идеята ми да ги настроя срещу молецородните“ — помисли си тя. Беше убила мухородната Маре само за да държи молецоидите настрана от тази битка и така да ограничи ресурсите на Стенуолд до жалките останки от агентурната мрежа на Скуто. С умения като нейните беше лесно да се измъква незабелязано, без никой да се запита къде се е дянал солидният, глупав Тото. Да убие племенницата на стария би трябвало да е лесно като детска игра. После Тото щеше да се върне при Стенуолд, проточил сълзи и сополи, и да му съобщи ужасната вест, а вината щеше да се стовари върху молецоидите.

Изправи се мъчително на крака. Не знаеше дали ще оцелее след това изпитание. Насочила бе всичките си умения към контрола върху болката, а до Хелерон имаше много път пеша.

Ако стигнеше до Хелерон обаче, ако кръвта й не изтечеше преди това, щеше да намери Талрик и да се наслади на последното си отмъщение. Защото Стенуолд се беше досетил за тайната на осоидите. Казал го беше и тя нямаше основания да се съмнява в думите му. Сцила щеше да уведоми Талрик, че враговете са го надушили. И щеше да направи необходимото малката клоунска трупа на Стенуолд да получи подобаващо посрещане.