Империя в черно и златно

Клинът на осоидите се беше разпаднал окончателно. Двама оцелели тичаха презглава назад, а Балкус зареждаше нов пълнител в гвоздистрела си, за да им види сметката. Стенуолд се огледа и видя трупове. Много трупове. Основно на имперски войници, повалени на купчини при атаките от всички страни. Един от бръмбарородните на Скуто лежеше с обгорено лице, зад него имаше мъртва мухородна, вперила невиждащ поглед в тъмното небе.

Миг по-късно всички погледнаха нагоре и от небето заваляха енергийни залпове. Втората вълна беше пристигнала и ги връхлиташе с огън и насочени копия. Балкус вдигна гвоздистрела си и миниатюрните снаряди разсякоха небето в кървава жътва.

— Прикрийте се! — извика Стенуолд, след като един от мравкородните агенти на Скуто падна поразен, докато се опитваше да презареди арбалета си. Спера вече бе хлътнала в сянката на по-малкия двигател и трескаво въртеше манивелата на собственото си оръжие.

Въздухът започваше да ври, когато Стенуолд се хвърли зад несигурното прикритие на купчина пръст. Вдигна поглед и видя, че небето над машинния двор се е превърнало в бойна арена. Имперският отряд се опитваше да обгради част от хората на Ахеос. Жената водно конче — по-добър летец от повечето тук — се стрелна през центъра на мелето, завъртя се в полет и пусна стрела, която се заби в гърба на нищо неподозиращ противник. Богомолкородният улови един имперски войник за колана, заби закривеното острие на ръкавицата си в тялото му, направи две бързи движения и захвърли безжизнения труп на земята. После жило го уцели в хълбока и той падна. Още беше жив, но един имперски войник се стрелна след него и заби меча си в тялото му. Стенуолд простреля войника в гърдите преди да се е издигнал обратно във въздуха.

Някой изкрещя предупредително, но Стенуолд не различи думите. След миг вече нямаше нужда да гадае. Механичният трясък откъм лагера на осоидите му каза всичко, дори преди чудовищният силует на автовозилото да се е разкрил пред погледа му. Беше тромава, грозна, четвъртита бронирана машина с предница като шлем на пазител и тесни отвори вместо прозорци. Четирите й крака стърчаха настрани като крака на паяк и изяждаха разстоянието с дълги, отсечени стъпки. Под тъпия й нос бяха монтирани два големи арбалета, които стреляха постоянно, а на гърба й имаше балиста… и не само това. Стенуолд се хвърли на земята веднага щом разпозна назъбените очертания. Към оръжието беше занитен щит, който да предпазва артилериста, но не щитът уплаши Стенуолд, а огромният дървен пълнител отзад. Балиста за многократна стрелба, оръжие от последно поколение. Секунди по-късно характерният насечен трясък разцепи въздуха и тежките стрели заваляха една след друга.

Това чудо щеше да им види сметката за нула време, осъзна Стенуолд. Трябваше да го унищожат на всяка цена.

Едва направил две крачки извън укритието си, Стенуолд усети как смелостта го напуска. Видя как бръмбарородният с тежката броня пада, надупчен от стрелите на арбалетите при предницата на автовозилото. Една от тарнските мухородни се опита да избяга с бърз вираж във въздуха, но балистата се завъртя гладко и стрелата я удари толкова силно, че мина през тялото й. Жената беше мъртва преди да падне на земята.