Преродена любов

В този момент се намеси Ви и предложи да пречука майка си. Това мигом беше отхвърлено, но за сметка на това предложението на Пейн да придружи краля бе прието.

Дрън-дрън-дрън.

На Тор не му даваше сърце да им каже, че окончателното решение вече е взето. А и той вече веднъж мина през процеса на оплакване, така че беше експерт във възстановяването, нали така?

Ура.

За бога, какво беше сторил в живота си, та да заслужи такава съдба? Какво, по дяволите, беше.

Звукът от входния звънец прозвуча като някакъв далечен, приглушен шум. Въпреки това всички замръзнаха по местата си.

Всички, знаещи за съществуването на имението, вече присъстваха.

Хората нямаше как да ги открият.

Лесърите също не бяха способни на такова нещо.

Същото важеше и за Кор.

Чу се ново настоятелно позвъняване.

Като един всички братя, както и Пейн, Хекс, Куин, Джон и Блей извадиха оръжията си. Фриц насилствено беше спрян от телата им да отиде до вестибюла; Вишъс и Бъч изпълниха задължението му да проверят монитора.

И макар да не го беше грижа, дори от другата страна на вратата да се намираше самата Скрайб Върджин, Тор се съсредоточи върху случващото се във фоайето.

Прозвуча вик, развълнуван и с бостънски акцент. След това последваха много възгласи, наистина много на брой, твърде много, че да бъдат разграничени.

Някой в бяла роба влезе заедно с Ви и ченгето.

Който ще да беше...

Тор скочи на крака, като че някой беше заврял в задника му стартов кабел.

Есен стоеше насред помещението, гледаше замаяно, а косата й беше разбъркана, като че бе преминала през аеродинамичен тунел.

Тор си запроправя път сред огромните мъжки тела, избутваше всеки на пътя му, за да се добере до нея. А когато го стори, се закова на място. Сграбчи я за раменете. Огледа я от глава до пети. Разтресе я здраво, за да провери дали бе изтъкана от плът и кръв.

— Наистина ли. си ти?

В отговор тя обви ръце около него и го прегърна така здраво, че започна да не му достига въздух. А това значеше, че е реална, нали така? Нямаше как да е другояче, нали?

— Ласитър. Ласитър го направи. Той ме спаси.

Тор се опита да проследи смисъла на думите й.

— Какво. За какво. Не те разбирам.

Трябваше няколко пъти да му повтори историята, защото съзнанието му отказваше да осмисли каквото и да било. Нещо, свързано с това, как се озовала пред Небитието, а ангелът се появил и й казал.

— Заяви, че ще даде всичко, с което разполага, за да ни спаси.

Всичко.

Тор се отдръпна леко и докосна лицето на Есен, шията й, раменете й. Беше толкова истинска, колкото и той. Беше спасена от. онзи ангел?

— Но Ласитър каза, че ще бъде свободен, ако планът му сработи.

Единственото възможно обяснение беше, че е разменил своето бъдеще. за тяхното.

— Този ангел — прошепна той. — Този проклет ангел.