Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Ставай, бял! Ставай, иначе те оставям. Последен шанс, чуваш ли?
Вдишвай, издишвай, ляв крак, десен.
Лонгфут нервничеше. Започна с барабанене с пръсти по подлакътника на стола си, после взе да отброява нещо на пръсти, да клати глава и да мрънка за отливите. Джизал мълчеше и тайно се надяваше, колкото и малко вероятно да бе това, двамата диваци да са се удавили в защитния ров на Агрионт и цялото пътуване да пропадне. Все още имаше време да стигне до Англанд.
Може би не всичко е загубено…
Тогава чу шума от отварянето на вратата зад гърба си и надеждите му се изпариха. Отново потъна в униние, но в следващия миг, когато се обърна назад, нещастието му моментално премина в ужас.
На вратата стояха две опърпани фигури, целите в кръв и мръсотия. Нямаше какво друго да са, освен изчадия от подземния свят, излезли някак от портите на ада. Гуркулката ругаеше бясно. Деветопръстия беше преметнал една ръка през рамото й, а другата висеше отпусната надолу и от пръстите й капеше кръв. Главата му бе клюмнала на гърдите.
Олюлявайки се, двамата направиха няколко крачки в стаята, но единият крак на северняка се закачи в един стол и двамата се строполиха заедно на пода. Жената изръмжа, измъкна се изпод безжизнената ръка на Деветопръстия, избута тялото му настрани и скочи на крака. Логън бавно се изтърколи по гръб и изпъшка. На рамото му зейна дълбока цепка, от която бликна кръв и потече по килима. Раната беше яркочервена, като прясно месо в касапски магазин. Джизал преглътна, едновременно ужасен и заинтригуван.
— Мили боже!
— Искаха да ни хванат.
— Какво?
— Кой искаше?
В този момент, с рамо напред, през вратата се вмъкна предпазливо една червенокоса жена. Беше облечена цялата в черно и носеше маска. Практик, подсказваше блокиралият мозък на Джизал, но не можеше да си обясни всичките й синини и охлузвания, нито пък защо куца. След нея нахълта мъж с голям меч в ръка.
— Вие идвате с нас — каза червенокосата.
— Накарай ме! — Феро я заплю и Джизал се изненада, когато дивачката извади отнякъде нож, при това окървавен. Тя не може да носи оръжие! Не и тук!
Осъзна, че той самият има оръжие. Естествено, сабята му висеше на колана. Извади я с неясното намерение да удари дивачката с плоската част на острието по главата, преди да е сътворила нови неприятности. Щом от Инквизицията искат да я приберат, така да бъде, даже най-добре да приберат и останалите. За беда, практиците разбраха погрешно намеренията му.
— Хвърли я — изсъска червенокосата и го изгледа свирепо с присвити очи.
— В никакъв случай! — Джизал се възмути жестоко, че тя го прие за един от злодеите.
Кай измънка нещо неразбираемо.
Деветопръстия простена, сграбчи в окървавения си юмрук килима и го дръпна към себе си, при което масата да се разклати.
Покрай жената в стаята се промъкна и трети практик. В облечения си в ръкавица юмрук той стискаше тежък боздуган. Беше доста неприятно на вид оръжие. Джизал не можа да потисне мисълта за ефекта, което то би имало върху нечий череп, при положение че бъде стоварено с ярост. Намести дръжката на сабята в ръката си, не знаеше какво да прави, имаше невероятната нужда някой да му каже.
— Идвате с нас — повтори червенокосата, а двамата й колеги пристъпиха напред.
— Леле майко — промърмори Лонгфут и се скри зад една маса.
Изведнъж вратата на банята се отвори рязко и се тресна в стената. Появи се Баяз. Беше чисто гол и от тялото му капеше сапунена вода. Погледът му бавно обходи стаята. Първо се спря на Феро, навъсена и с нож в ръка. Премина към скрития зад масата Лонгфут, после към Джизал, с извадена от ножницата сабя, след това към зяпналия Кай. Задържа се за кратко върху проснатия на пода, потънал в кръв, Логън и веднага след това спря върху тримата маскирани практици с готови за действие оръжия.
За момент са възцари пълна тишина.
— Какво става тук, мамка му? — изрева той и се отправи решително към средата на стаята. От тялото му капеше вода — от брадата му, от прошарените косми по гърдите, от поклащащите се гениталии.
Гледката беше невероятна. Чисто гол възрастен мъж срещу трима въоръжени практици от Инквизицията. Беше направо смехотворна картинка, но никой не се засмя. Въпреки че бе мокър и чисто гол, в позата на Баяз имаше нещо странно и плашещо. Практиците отстъпиха леко назад, бяха объркани, дори изплашени.
— Вие идвате с нас — повтори за трети път жената, но този път в гласа й се прокрадна съмнение. Един от мъжете пристъпи неуверено към Баяз.
Джизал почувства нещо странно в стомаха си. Някакво дръпване, всмукване и вътрешностите му сякаш се преобърнаха. Точно каквото бе почувствал и преди на моста, в сянката на Кулата на Създателя, но този път бе по-силно. По лицето на Баяз се изписа непреклонност.