Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Не са. Но аз съм.
Огромното лице пред вратата се изкриви от злоба.
— Шибан лъжец! Мислиш си, че можеш да изплашиш Каменотрошача с чуждо име? Ще ти отворя задника от другата страна, червей такъв! Ще ти разпоря корема на кръст! Ще те върна при пръстта, шибан, лъжлив страхливецо!
— Ще ме убиеш? — Кървавия девет се разсмя още по-силно. — Тук аз убивам, глупако!
Край на приказките. Каменотрошача нападна със секира в едната ръка и боздуган в другата. И двете бяха масивни и тежки оръжия, но той ги въртеше със завидна бързина.
Боздуганът профуча и проби голяма дупка в единия прозорец. Секирата се спусна и отсече парче от дървената маса, което накара чиниите да подскочат и свещниците да се катурнат. Кървавия девет заподскача енергично и зачака удобен момент.
Докато се претъркулваше през масата, боздуганът мина само на инч от рамото му и се стовари на пода. Ударът разцепи на две една от каменните плочи и пръсна фонтан от ситни парченца натрошен камък. Каменотрошача продължи да размахва бясно оръжията си. Разцепи на две един стол, откърти голямо парче от каменната камина, накрая изкърти широка вдлъбнатина в стената. При следващата му атака секирата са заби дълбоко в масата и остана там достатъчно дълго, за да може Кървавия девет да замахне светкавично с меча и да разцепи на трески дръжката й. В ръката на Каменотрошача остана късо парче дърво. Той го захвърли настрана, развъртя боздугана и атакува още по-яростно.
Логън издебна боздугана да премине встрани, удари го с меча си точно под топката и тя отлетя към ъгъла на стаята, но Каменотрошача връхлетя върху него с разперени ръце. Беше твърде близо, за да използва дългото острие. Каменотрошача се ухили зловещо в момента, в който едрите му ръце обгръщаха тялото на Кървавия девет.
— Спипах те! — извика той и го стисна в здрава прегръдка.
Груба грешка. По-безопасно щеше да е, ако бе прегърнал буен огън.
Храс!
Челото на Кървавия девет се заби в устата на Каменотрошача. Усети как хватката около тялото му се отпуска и започна да се бори, да се дърпа, да извива рамене, да усуква тяло, също като къртица в дупката си. Отметна отново глава, колкото успя по-назад. Вторият удар с глава отвори огромна рана в основата на носа на Каменотрошача. Третият разцепи скулата му. Най-накрая ръцете се отвориха. Четвъртият удар счупи челюстта на здравеняка. Сега Кървавия девет стискаше противника си и се хилеше насреща му, докато смазваше с глава и без това разбитото му вече лице. Заприлича на кълвач. Пет. Шест. Седем. Осем. Ритъмът, с който трошеше костите на лицето му, подейства успокояващо на Кървавия девет. Девет. Той пусна тялото на Каменотрошача и то се свлече настрани и от смазаното му лице бликна кръв.
— Как ти хареса това? — изсмя се Кървавия девет и срита няколко пъти безжизненото тяло на Каменотрошача. Стаята се завъртя и затанцува пред очите му. Той се смееше, смееше се като побъркан. — Как ти хареса това… копеле… — Залитна и примигна, очите му започнаха да се притварят бавно, като догарящ лагерен огън. — Не… не е… достатъчно… — Свлече се на колене. Не е достатъчно. Има още за вършене, винаги има още.
— Не е достатъчно — изръмжа Кървавия девет, но времето му изтече…
… Логън изкрещя. Падна на пода. Болката го обгърна отвсякъде. Краката му, раменете, главата. Вика от болка, докато гърлото му не се напълни с кръв. Изкашля я, пое въздух, претърколи се и започна да се влачи по пода. Погледът му се замъгли. От гърлото му с хъркане излезе още кръв и потече по брадичката му. Започна да вие.
Тогава една ръка запуши устата му.
— Спри да ревеш, бял! Чуваш ли какво ти казвам? — Нечий глас зашепна припряно в ухото му. Странен, суров глас. — Спри да крещиш, или те оставям, разбра ли? Давам ти последен шанс! — Ръката пусна устата му. Въздухът излезе през стиснатите му зъби в пронизителен, жален стон, но не така силен като предишните.
Същата ръка стисна китката му и задърпа ръката му нагоре. Усети как рамото му се извъртя нагоре и под него се пъхна нещо твърдо. Беше истинско мъчение, дъхът му спря от болка.
— Ставай, копеле, не мога да те нося! Веднага! Последен шанс, разбираш ли?
Нещо го повдигна и той напрегна крака да се изправи. При всяко вдишване и издишване от гърлото му се разнасяха свирене и къркорене, но Логън успя да стане на крака. Сега ляв крак, десен, ляв. Лесно е. Коляното му се огъна и болката прониза целия му крак. Той изкрещя, падна и се изтъркаля на пода. По-добре така, няма да мърда. Очите му се затвориха.
Нещо плесна силно лицето му, после пак и пак. Логън изръмжа. Отново нещо се подпъхна под мишницата му и започна да го дърпа нагоре.