Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Уонда — каза Арейн, — ако Джеса направи още една крачка напред, без да си свали престилката на пода, пронижи крака ѝ със стрела.
Уонда бързо зареди арбалета си.
— Кой крак?
Ъгълчето на устата на херцогинята потрепна в усмивка.
— Изненадай ме, скъпа.
Джеса сбърчи вежди, но изпълни заповедта; свали престилката си и я остави на земята, поглеждайки с омраза към Лийша.
— Ваша Светлост, не знам какво ви е казала…
— Нищо по-различно от онова, което ми каза Бруна преди толкова години — отвърна Арейн, — макар че аз бях твърде упорита, за да я послушам.
— Какво доказателство… — започна Джеса.
— Това не е съд — прекъсна я Арейн. — Не се нуждая от съдия, за да те освободя от поста ти и да те хвърля в окови до края на живота ти. Не си тук, за да обсъждаме доказателствата.
— Тогава за какво съм тук? — попита Джеса.
— За да ми кажеш защо — отвърна Арейн. — Винаги съм се отнасяла добре с теб.
— Защо ли?! След като Райнбек се отнася с мен и момичетата ми като с плювалници? След като херцогът на Анжие е толкова глупав, че да се оставя да бъде воден за носа от майка си и изхвърля горкия Полухват на улицата само защото е спал в погрешното легло?
— Затова реши да го замениш с някой от глупавите му братя? — попита Арейн. — Може да имат някоя и друга мозъчна гънка в повече, но никой от тях не е особено умен.
— Не ме интересува колко са умни — отвърна Джеса. — Никой от тях не се опита да ми го мушне.
— А? — зяпна Арейн.
— Аз не работя. Обещахте ми — каза Джеса. — Трябваше да събера проявяващи желание момичета и да ги обуча, но никога нямаше да вдигам моите поли.
Арейн сви устни.
— Но Райни не е гледал на нещата по този начин.
— Дори не се интересуваше от мен — каза Джеса. — Искаше просто да маркира всяка жена в бордея. Той беше херцогът, правото му да пръска семето си навред му е дадено от самия Създател.
— Затова ти му го отне — каза Арейн. — Трябваше да ми кажеш.
— Защо? — попита Джеса. — Какво щяхте да направите?
Арейн разпери ръце.
— Предполагам, че никога няма да разберем. Онова, което не биваше да правя, е в продължение на десетилетия да застрашавам безопасността и стабилността на херцогството.
— Стига драми — рече Джеса. — Имате достатъчно синове идиоти, които да заместят Райнбек, и внуци от Микаел. Ако се стигнеше до брак с мливарската кучка или определянето на някой от синовете на Микаел за наследник на трона, Райнбек щеше да преодолее братското съперничество.
— Веднъж, може би — отвърна Арейн. — Но в светлината на наближаващата война ти ни остави слаби, готови за скубане.
— Виновна е както моята упоритост, така и Вашата — каза Джеса. — Очаквах да прозрете, че нощта е тъмна още преди десетилетия, и да пуснете Тамос да осемени някоя от безкрайната процесия млади херцогини. Вместо това вие му възложихте безсмислено поръчение.
Арейн издиша шумно през ноздрите си и кракът ѝ отново затропа по пода, докато мислеше. Най-накрая кимна.
— По-късно ще реша какво да правя с теб. Засега ще можеш да махаш на младия майстор Полухват от прозорчето на стаята ти в Западната кула.
Тя кимна на Бека. Жената пристъпи напред и стисна ръката на Джеса в желязна хватка.
Докато я извеждаха от стаята, Джеса погледна към Росал, която продължаваше да стои коленичила на пода.
— Момичето няма нищо…
— … да спечели, ако продължаваш да говориш от нейно име — пресече я Арейн.
Тя махна с ръка и пазачката отведе жената. Лийша се напрегна, чудейки се дали Джеса ще се съпротивлява, но плевичарката изглеждаше примирена със съдбата си.
— Нощ — каза Арейн, когато Уонда затвори вратата след тях.
Изглеждаше така, сякаш се беше смалила, и Лийша си припомни колко дребничка всъщност беше жената.
Но уязвимостта ѝ се стопи в мига, когато херцогинята майка насочи вниманието си към Росал.
— Така, момиче, какво да правя с теб?
Росал отново се разплака и не беше трудно да се разбере защо. Джеса може би заслужаваше кулата на катедралата, но Росал беше… заменима. Ако пожелаеше, Арейн можеше да я обеси още преди залез-слънце.
— Аманвах, искам сега да хвърлиш заровете заради мен — каза Лийша и сама се изненада от думите си.
Дама’тингата я погледна изумено.
— Ще похабиш въпроса си към Еверам заради една хейсах?
— Заради живота на една жена — поправи я Лийша.
— Боя се, че съм съгласна с принцесата — каза Арейн. — Едва ли си струва…
— Някога бях сгодена за Гаред Кътър — каза Лийша. — Може да съм се отказала от него, но той все още ме интересува. Хралупата има нужда от него, а той се нуждае от жена, която да му помага да носи бремето си по-добре от онези безмозъчни дебютантки, които не спирахте да насаждате до него на вечеря.