Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
На Роджър мъжете изобщо не му изглеждаха горди, когато го изгледаха за последен път и със сумтене напуснаха стаята.
— Сиквах… — каза тихо Роджър, когато вратата се затвори зад тях.
— Ще ни осигури уединение през следващия един час — рече Аманвах и пусна защитени сребърни камъни в буретата. Те изсъскаха и магията им затопли водата. — Моля, съпруже — каза тя, посочвайки ваната.
Роджър знаеше, че е най-добре да не спори, затова се съблече и влезе в нея. Лакираното дърво беше хладно и той настръхна и потрепери, докато Аманвах не започна да го полива с гореща вода.
Роджър веднага започна да се успокоява. Това не беше голямата вана на Шаманвах, но той беше свикнал с ежедневния ритуал на къпането и дори не беше осъзнавал колко му липсва.
— Захванала съм се да ти изработвам обица — каза Аманвах, докато го търкаше с четката и парче сапун. — Но работата ще отнеме седмици, а аз се надявам да те видя свободен много преди да е завършена.
— Несъмнено ще ѝ намерим употреба — отвърна Роджър. — Каква по-важна цел би могла да има магията за мен от това, да чувам сладкия ти глас отдалеч?
Аманвах го прегърна, преглъщайки едно ридание. Роджър я притисна към себе си, без да обръща внимание, че мокри дрехите ѝ.
Аманвах се отдръпна с подсмърчане и отстъпи, за да свали мократа коприна.
— Ако сега си легнеш с мен, съпруже, ще ми направиш дете.
Роджър тъкмо бе започнал да се отпуска и се беше излегнал във ваната, но думите ѝ го накараха да се напрегне и рязко да се изправи.
— Аманвах, не е сега моментът…
— Сега е — прекъсна го тя. — Ако искам да родя детето ти, трябва да е сега.
Роджър преглътна.
— Не ми харесва какво говори това за шансовете ми да се измъкна.
Аманвах коленичи отново до ваната и плъзна ръце по голите му гърди, но не с намерението да го къпе.
— И на мен — призна тя. — Бъдещето ти е забулено в облаци, но не само твоето. Наближават големи сътресения и докато преминат, мнозина в този град ще поемат по самотния път.
Тя притисна длан към бузата му и го придърпа за целувка.
— Но в бурния поток има една опора. Ако ме вземеш сега, ще зачена детето ти.
— А ти ще оцелееш ли в тези… сътресения? — попита Роджър.
— Поне докато се роди детето. След това…
Аманвах сви рамене и го целуна по врата.
Роджър потрепна.
— Може би е по-добре да изчакаме тогава.
Аманвах го погледна объркано.
— Не искам да те оставям да отглеждаш сама детето — каза Роджър. — Още нямаш двайсет. Ако умра, можеш да си вземеш друг съпруг. Който ще може да…
Аманвах взе лицето му в шепите си.
— О, съпруже. Няма да бъда сама. Имам моите сестри съпруги и ти не ни разбираш добре, щом си мислиш, че ще се отречем от теб, ако трябва да поемеш по самотния път.
Тя се изправи и полюшвайки бедра, тръгна към малкото легло.
— Аз съм дама’тинга. Единственото, което Еверам изисква, е да родя дъщеря и наследница. — Аманвах легна по гръб и разтвори крака. — Дай ми я и няма да имам нужда от докосването на друг мъж.
Роджър изскочи от ваната и без да обръща внимание на мокротата, легна върху нея.
— Дъщеря?
Аманвах се усмихна.
— Сиквах вече носи сина ти.
Джансън наблюдаваше Лийша, без да я гледа. Цялото внимание на първия министър сякаш бе насочено към херцогинята майка, но аурата му говореше друго. Той усещаше остро присъствието ѝ и се дразнеше, че не знае причината тя да е тук. Беше свикнал да е дясната ръка на Арейн и не му харесваше, че Лийша като че ли застава между тях.
— Не се страхувай, Джансън — каза тя. — Съвсем скоро ще се върна в Хралупата.
Министърът я погледна изненадано. Той не беше казал нищо, но чувствата му бяха толкова силни, че тя бе реагирала инстинктивно.
„Ето как се чувства Арлен“, осъзна тя; отново го бе разбрала твърде късно. Сърцето я сви при мисълта, че може би повече няма да го види — нещо, което демоните бяха използвали срещу нея. Вероятно бяха засекли нуждата в аурата ѝ със същата лекота, с която тя четеше Джансъновата.
— Не твърде скоро — отбеляза Арейн. — Все още имаш задължения. — Тя се обърна към Джансън. — Намерил ли Джеса?
Първият министър поклати глава.
— Видяна е да влиза в тунела, но никой не я е виждал да излиза от другия му край. Поставил съм училището под стража и го претърсваме от горе до долу.
— Мястото е пълно с тайни проходи — каза Арейн. — Изкарай от там ученичките и персонала и накарай хората си да проверят с почукване всяка стена. Ако дрънчи на кухо, потърсете тунела или пробийте стената. И в името на Създателя, кажи им да внимават. Вещицата щеше да убие Бека с отровната си игла, ако Лийша и Аманвах не бяха наблизо, за да се погрижат за нея.