Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— А ако аз, като твой съпруг, ти наредя да престанеш да криеш коя си? — попита Роджър.
— Тогава ще се подчиня. Но не мисля, че си толкова глупав.
Думите ѝ разсмяха Роджър.
— Каза, че можеш да ме измъкнеш оттук. Как?
— Вратата е дебела, но все пак това си е само дърво — каза Сиквах. — Мога да я строша, но ще отнеме време и ще разбудя духовниците. По-лесно е да се измъкна през прозореца и да се спусна на долното ниво. Твоите свети мъже не са воини като даматите. Ще е много лесно да убия стражите и да взема ключовете.
— Не искам да убиваш никого — каза Роджър. — Само ако животът ни зависи от това.
— Разбира се — съгласи се Сиквах. — Дживах ка знаеше, че желанието ти ще е такова.
Роджър се сети за подбрадника, който лежеше в защитеното си гнездо.
— Тя слуша ли ни сега?
— Да — каза Сиквах. — Огърлицата ми ѝ позволява да ме чува, когато пожелае.
— А може ли да ти говори?
— Да. Но хора е настроен само към мен. При теб няма да работи. В момента дама’тингата работи върху обица за теб. Извинява се, че не го е направила по-рано. Междувременно аз ще бъда нейният глас.
— И какво иска да каже? — попита Роджър.
— Че вече е късно — отвърна Сиквах — и не знаем какво ще ни донесе следващият ден. Моли те да поспиш, докато все още е тъмно.
Роджър се взря в мрака.
— Ти на гредите ли ще спиш?
— Аз не изпитвам такава нужда от сън — каза Сиквах. — Ще медитирам, за да възстановя силите си и да бъда нащрек за всяка опасност. Затвори очи, любов моя, и знай, че те пазя.
Роджър последва съвета ѝ и наистина се почувства в безопасност, но мислите препускаха в главата му и той не можеше да се отпусне.
— Не мисля, че ще успея да заспя.
Сиквах скочи безшумно на пода. Роджър потрепна, когато красиянката се плъзна гола в леглото при него.
— Дживах ка нареди да те приспя, съпруже — измърка тя.
— При вас всичко ли става по команда? — попита Роджър.
Сиквах го целуна; устните ѝ бяха все така меки, макар той вече да знаеше колко жестока може да бъде.
— Това, че ми заповядват да направя нещо, съпруже, не означава, че не го желая. — Тя чевръсто свали шарения му панталон. — Или че няма да изпитам удоволствие от него.
Лийша завъртя шайбата, нагласявайки лещите на увеличителния апарат.
Разликата в пробите веднага си пролича. В онази, която бе донесла Росал, имаше само няколко живи семена. В тази ги имаше в изобилие, макар да бяха мудни и слаби.
Упоени.
Тя погледна през прозореца. Слънцето едва се подаваше на хоризонта. Дали Арейн щеше да е вече будна?
Информацията беше твърде важна, за да чака. Тя изпрати бързоходка и момичето се върна почти веднага с покана да отиде при херцогинята майка.
— Сигурна ли си? — попита напрегнато Арейн, щом Лийша пристигна при нея. — Нали не е някакъв номер на бялата вещица, за да се пазари за съпруга си?
Възрастната жена все още беше облечена с нощницата си, изненадващо износена и обикновена дреха, но не бе изгубила властното си поведение, а и не беше в настроение за размяна на любезности.
Лийша кимна.
— Аманвах може и да търси начин да се спазари, Ваша Светлост, но беше права. Това не е семето на същия мъж. Освен ако не се доверявате на Мелни…
Арейн махна с ръка.
— В това момиче няма и капчица коварство, а от тази лъжа не би могла да спечели нищо.
— Тогава Росал ни е излъгала — каза Лийша. — И се съмнявам, че заговорът приключва с нея.
Арейн кимна.
— Тази история продължава още откакто това момиче си пълнеше пелените. — Тя изцъка с език. — Жалко. Сърцето на твоя Гаред ще бъде разбито, когато я обесим за измяна.
— Може да е само пионка — произнесе предпазливо Лийша. — Може да проявим милост, ако тя ни отведе до истинския предател в двореца.
Макар че вече имаше някакви подозрения.
— Смяташ, че Джеса го е направила — каза Арейн.
Лийша сви рамене.
— Може би. Отчасти.
Арейн изсумтя и се изправи.
— Прати бързоходец да доведе бялата вещица до един час и ме изчакай в дневната да си сложа бронята.
Час по-късно Арейн отново бе издокарана в кралските си дрехи, с корона на главата и гледаше отвисоко към Аманвах, която поне бе проявила смирение и се бе поклонила по-ниско пред херцогинята майка.
— Знаеш ли кой е упоявал сина ми? — попита Арейн.
Аманвах кимна леко; очите ѝ зад воала не разкриваха нищо.
— Знам.
— Не само кой му е давал отровата, а и кой го е заповядал? — попита Арейн.