Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Откакто бях дошъл, бях качил шест кила, а кожата ми грееше отново с младежко здраве. Бях на трийсет и четири и бях оцелял през нещо неописуемо — пристрастеност към дрогата в библейски пропорции, пристрастеност, от която отдавна трябваше да съм умрял, било то от свръхдоза, автомобилна катастрофа, разбиване с хеликоптер, нещастен случай по време на гмуркане, или по хиляда други начини.
Но ето, че все още притежавах целия си разсъдък. Вечерта бе прекрасна, ясна, с лек, топъл бриз. По това време на деня, съвсем близо до лятото, слънцето бе все още достатъчно високо в небето, та успях да доловя отблясъците от корпуса на гълфстрийма, далеч преди колесниците му да докоснат пистата. Струваше ми се едва ли не невъзможно вътре в него да е моята красива жена, която бях подложил на седем години наркомански ад. Чудех се в какво ли е облечена и какво ли си мисли. Дали и тя бе толкова нащрек, колкото и аз? И дали наистина е толкова красива, колкото беше в спомените ми? Дали си е запазила страхотното ухание? Дали наистина продължава да ме обича? Възможно ли е изобщо нещата да се върнат постарому?
Получих отговорите в мига, в който вратата на самолета се отвори и отвътре се появи пищната Графиня с разкошната лъскава руса грива. Изглеждаше страхотно. Направи крачка напред, после в типичен неин стил зае поза — килната на една страна глава, скръстени под гърдите ръце и един оголен дълъг крак, извъртян леко встрани, в израз на предизвикателство. После се втренчи в мен. Облечена бе в една миниатюрна розова плажна рокличка — без ръкави и поне на петнайсет сантиметра над коляното. Все още в същата поза сви сочните си устни и заклати насам-натам русата си главица, един вид: „Не мога да повярвам, че това е мъжът, който обичам!“ Направих крачка напред, вдигнах длани във въздуха и свих рамене.
Стояхме така, загледани един в друг, най-малко десет секунди, след което тя се отказа от позата и ми запрати световна двойна целувка. После протегна ръце настрани, направи малък пирует, за да обяви за пристигането си в град Атланта, и се юрна надолу по стълбата засмяна до уши. И аз хукнах към нея, докато се срещнахме насред полосата. Обви шията ми с ръце, подскочи леко и уви крака около кръста ми. След което ме целуна.
Задържахме целувката едва ли не цяла вечност, докато поемахме взаимно аромата си. Завъртях се на триста и шейсет градуса, като не откъсвах устни от нейните, после и двамата се разкикотихме. Отлепих устни, заврях нос между гърдите й и започнах да я душа като кученце. Тя се разкикоти неудържимо. Толкова на хубаво ухаеше, че направо не можех да повярвам на себе си.
Отдръпнах главата си назад с няколко сантиметра и впих поглед в ярките й сини очи. И с напълно сериозен тон й казах:
— Ако не те налюбя сега, в този миг, ще се изпразня още тук, на асфалта.
В отговор, Графинята се върна към бебешкия си глас:
— О-о-о, бедното ми малко момченце! — Малко ли? Айде стига, бе! Пак ли? — Така си се надървил, че ще се спукаш, нали?
Кимнах нетърпеливо.
А Графинята продължи:
— А пък колко млад и хубав си станал след като си понаддал и кожата ти вече не е зелена. Жалко, че ще трябва да ти дам един урок през този уикенд. — И вдигна рамене. — Никакво любене до 4 юли.
Ъ?
— Какви ги приказваш?
А тя многозначително отвърна:
— Чу ме, бубулече. Беше много лошо момче, та сега ще трябва да си платиш глобата. Първо ще трябва да ми се докажеш и чак тогава ще ти дам да ми го мушнеш. Засега ти се полага единствено да ме целуваш.
— Дай да се махаме оттук, откачалка такава! — разхихиках се. Грабнах ръката й и я повлякох към лимузината. — Не мога да чакам до 4 юли! Искам те сега — в този миг! Искам да се любим на задната седалка на лимузината.
— Нье, нье, нье — каза тя и театрално заклати глава. — Този уикенд — само целувки. Да видим как ще се държиш през следващите два дни, пък в неделя мога и да си помисля дали да не отидем по-далеч.
Шофьорът на лимузината бе нисък бял южняк на около шейсет години на име Боб. Носеше официална фуражка и ни чакаше изправен до задната врата. Казах му:
— Боб, това е жена ми. Тя е графиня, така че се отнасяй с нея по подобаващ начин. Бас държа, че тук, на юг не ви се случва често да срещате аристократи, нали?
— О, не — каза изключително сериозно Боб. — Почти никак.