Вълка от Уолстрийт

— В заключение, нека ви кажа какво всъщност ме притеснява в цялата тая история, а то е, че тримата, които са ме наклепали и чиито имена няма да спомена — макар че ако дойдете после, с удоволствие ще ви ги кажа насаме, че да се пазите от тях, — докато бяхме в колата, всъщност се смяха и се майтапеха със станалото. Нито един не ми направи забележка или поне намек, че онова, което върша, е проява на лош вкус. Поклатих глава в знак на отвращение. — Истината, да ви кажа, е, че дойдох тук от един крайно дисфункционален свят — свят, който сам си бях създал, в който такива неща като голотата, проститутките, развратът и всякакви други перверзни минават за нещо съвсем нормално. Сега, като се замисля, разбирам, че съм постъпвал лошо. И осъзнавам, че съм бил луд. Но това е сега… днес… когато съм застанал пред вас като трезв човек. Да, днес съзнавам, че хвърлянето на джуджета и отборната игра с четири проститутки са нещо лошо, че манипулирането на цените на акциите е нещо лошо, че да изневерявам на жена ми е нещо лошо и че заспиването на масата по време на вечеря или на волана и блъскането на чужди автомобили по тази причина са нещо лошо. И пръв, преди всички, бих си признал, че съм безкрайно отдалечен от идеала за човешко съвършенство. Аз съм всъщност едно неуверено и скромно същество и много лесно се засрамвам. — Спрях и преминах на съвсем сериозен тон: — Но не желая другите да го усещат. Ако трябва да избирам между срама и смъртта, предпочитам смъртта. Да, аз съм слаба, несъвършена личност. Но никога, в никакъв случай няма да ме видите в ролята на съдник над другиго.

Вдигнах рамене и въздъхнах театрално:

— Та може би онова, което направих в колата, да е било лошо. Може да е било проява на лош вкус и да е засегнало някого. Но надали ще се намери някой в тая зала, който да каже, че съм го направил със зла умисъл, или за да прееба нечие чуждо възстановяване. Направих го единствено за да облекча ужасното положение, в което се намирам. От близо десет години съм наркоман и макар да ви се струвам донякъде нормален, знам, че не съм. Ще си замина оттук след две-три седмици и до посиране ме е страх от завръщането ми в леговището на лъва, сред хората, местата и вещите, които подхранваха пристрастеността ми. Имам жена, която обичам, и две деца, които обожавам, и ако се върна там и се върна към дрогата, ще ги унищожа завинаги, най-вече децата си. И ето, че тук, в „Талбът Марш“, където се предполага да съм заобиколен от хора, които разбират през какъв ад минавам, изведнъж се намират трима задници, които се стремят да провалят възстановяването ми и да постигнат изключването ми. И точно това е най-тъжното. По нищо не се различавам от вас, независимо дали сте мъже, или жени. Е, може да имам някой и друг долар в повече, но и аз се боя от бъдещето и от неговата неизвестност и през по-голямата част от деня се моля всичко да приключи добре. Тогава ще мога някой ден да седна с децата си и да им кажа: „Вярно е, че бутнах мама по стълбите веднъж, когато бях надрусан с кокаин, но това стана преди цели двайсет години, а оттогава съм трезвен.“