Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
В отговор тя хвана горната част на носа си и я заразтърква. После леко се изсмя:
— Знаеш ли, изкушавам се да кажа „да“, ако не за друго, то поне да чуя какви ще ги надрънкаш на пациентите. Иначе ни най-малко не се съмнявам, че ще успееш да ги убедиш. — Покикоти се още две-три секунди. — Речта ти преди две седмици беше направо забележителна — ненадмината в историята на „Талбът Марш“. Ти имаш страхотна дарба, Джордан. Никога не съм чувала по-добър оратор. Искам само от чисто любопитство да попитам: ако ти дам тая възможност, какво точно възнамеряваш да говориш на пациентите?
— Не съм съвсем наясно още — свих рамене. — Аз поначало никога не планирам какво ще говоря. Навремето провеждах по две събрания на ден с по един футболен терен народ. Почти пет години го правех, но не си спомням нито веднъж да съм обмислял какво ще кажа до момента, в който думите излизаха от устата ми. Е, обикновено имах наум една или две теми, които възнамерявах да засегна, но нищо повече. Всичко останало бе пълна импровизация. Знаеш ли, като застана пред тълпа от хора, нещо ми става. Трудно ми е да ти го опиша, но нещата сякаш внезапно изкристализират. И мислите ми потичат от езика ми, без дори да ги мисля. Една мисъл води към следващата и така набирам инерция. Но да ти отговоря на въпроса: вероятно ще им приложа метода на реверсивната психология и ще им обясня как моето излизане в отпуск ще има положителен ефект върху собственото им възстановяване. Че животът като цяло изобщо не е справедлив и че трябва да свикнат с тази мисъл сега, докато са в контролирана среда. После ще ги накарам да им стане мъчно за мен — ще им кажа какво направих на жена ми на стълбите и как заради наркоманията ми семейството ни насмалко да се разпадне, и как предстоящото посещение вероятно ще е решително за това, ще останем ли заедно с жена ми, или не.
Терапевтката ми се усмихна:
— Според мен трябва да намериш начин да прилагаш тази си дарба в някаква полезна насока; да намериш област, в която да убеждаваш слушателите си, но този път в името на общото благо, а не за да ги корумпираш.
— А-а-а — рекох й аз с усмивка, — значи все пак си ме слушала през цялото това време. Щото не бях съвсем сигурен. Кой знае, някой ден и това може да стане, но засега искам само едно — да се върна в семейството си. Възнамерявам напълно да зарежа брокерството. Имам няколко инвестиции, които ще трябва да закрия и — край. Край на дрогата, край на проститутките, край на изневерите, край на шашмите с акции, на всичко. Ще изживея остатъка от живота си тихо и кротко, извън лъча на прожектора.
А тя се разсмя:
— Не знам защо, но имам чувството, че животът ти няма да се развие точно по този начин. Съмнявам се, че някога ще живееш като неизвестна личност. Поне не задълго. Нищо лошо не искам да кажа. Мисълта ми по-скоро е, че имаш чудесна дарба и че за възстановяването ти е важно да се научиш да я прилагаш по позитивен начин. Просто се съсредоточи отпърво върху възстановяването си и стой трезвен, пък животът ти ще се подреди от само себе си.
Приведох глава, загледах се в пода и кимнах. Но съзнавах, че е права и това ме плашеше до смърт. Желаех до безразсъдство да остана трезвен, но и знаех, че шансовете ми са нищожни. Е, вярно, след като научих повечко неща за АА, вече не ми се струваше абсолютно невъзможно, а просто минимално като шанс. Изглежда разликата между успеха и провала бе свързана до голяма степен с това да се включиш в АА веднага след като излезеш от рехабилитация — да си намериш спонсор, който ти е по душа, някой, който да ти вдъхва надежда и кураж, когато нещата не вървят така, както на теб ти се иска.
— Та какво става с градския отпуск? — попитах и вдигнах вежди.
— Ще поставя въпроса на утрешното събрание на персонала. В крайна сметка всичко зависи не от мен, а от доктор Талбът. — И сви рамене. — Аз като твоя терапевтка имам право на вето, но няма да го приложа. Ще се въздържа.
Кимнах с разбиране. Щях да намеря начин да поговоря с Талбът преди съвещанието им.
— Благодаря ти за всичко — рекох. — Ще съм ти подръка само за седмица-две. Ще се постарая да не ти ги развалям.
— Ти нищо не ми разваляш — каза. — Напротив, ти си любимият ми пациент, само че никому не бих го признала.
— И аз никому няма да кажа. — Надвесих се и нежно я прегърнах.
Само пет дни по-късно, в петък, всъщност малко преди шест следобед, чаках на полосата пред частния терминал на аерогара „Атланта Интернешънъл“. Бях се облегнал на задната броня на една черна стреч-лимузина линкълн и оглеждах небето на север с трезви очи. Бях скръстил ръце на гърдите си, а в гащите си имах огромна ерекция. Чаках да дойде Графинята.