Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
Старият Даг извърна лице към Аделхайд.
— Сега разбираш — продължи той, — защо отново започнах да обикалям полето, да ходя в колибите горе, в гората. Има много работа там. И освен това: там горе, в гората, аз се съживявам и намирам в нея, както и във времето, и в промяната на годишните времена, също толкова много от нашия Бог, колкото намирам в книгите и думите. Скитаме с момчетата в гората, защото аз, старецът, отново се подмладявам чрез това, а и за да остане като спомен в съзнанието на децата. Защото те може би ще намерят някога опора в думите на дядо си. Ние сме слаби същества, Аделхайд. Колкото и силни да се чувстваме, ние все пак имаме нужда от някаква опора, било в църквата, било в семейството ни, било във верни приятели. Ако не бях имал тази опора, за мен щяха да съществуват само парите, за нещастие на всички тук, в селището, и отвъд, в полето.
С последните думи в Стария Даг се завърна старата му непоколебима сила, а новият огън в камината го окъпа в светло сияние. После обаче пламъците угаснаха и тъмнината на старата стая започна да се спуска над двамата.
Стария Даг седеше както преди, но очите му бяха потъмнели. Заключенията, до които беше стигнал, бяха съвсем ясни за него, сега той ги бе оформил в думи и ги бе казал на глас.
В мислите си видя ясно уверената фигура на баща си, строгото лице на Ане Хамарбьо. В тези две фигури беше силата на рода, а в него — отговорността за това, което е било, и това, което е трябвало да бъде. Горди спомени за успех и победи имаше в миналото, но то помътняваше в мрака на самотата.
Пред погледа на Даг оживя лятна вечер и силуетът на Дортея по стълбището, чийто глас на доброто бе стигнал до сърцето му.
Последните мигове на Терезе на стола до прозореца във вътрешната стая, когато тя му благодари за всичко добро през целия й живот, докато той бе потънал в мрака на греха да бъде алчен за пари…
Треперещият глас на стария Клинге му напомни за товара на бедността.
Написаното от ръката на епископа в Библията, над което бе размишлявал в нощните часове на един от най-трудните моменти в живота си, през зимата преди две години…
Дръзките думи на свещеника за индулгенциите, които го бяха избавили от високомерието и го бяха накарали да търси верния път, както и случилото се съвсем наскоро, когато свещеникът дойде на смъртния одър на майора и ги накара да осъзнаят, че хората се нуждаят от помощ.
Аделхайд свали бързо поглед надолу, веднага щом усети, че Стария Даг най-сетне вдигна главата си. Убедителната сила на думите му още ехтеше в ушите й. Погледнат от дъното на нейното отчаяние, той й се струваше оживял образ на спокойствието и мира.
Аделхайд се изкачи по стълбището, сякаш носеше тежък товар.
Стария Даг сам се бе освободил от мрака, който надвисваше над него заплашително, беше се освободил без нейна помощ. Сега той отново бе застанал насред живота, по-спокоен от когато и да било преди. Повече никога нямаше да говори с нея върху подобни въпроси.
Всичко, което бе казал, звучеше така истинско, но… то не се отнасяше до нея. Какво можеше да направи тя, как можеше да върви във всекидневното си съществуване по пътя към Бог?
По-нещастна от когато и да било, тя отиде в стаята си.
13
Старият Пер Барвол и един младеж от Фриланд смъкваха дървени трупи по реката под Свартиерн. Предишния ден и в мразовитата нощ трупите бяха замръзнали и хлъзгави. Пер беше все още доста силен, за да се справи с тях, макар и с малко помощ, но днес работата им вървеше бавно, защото и младежът, един от най-младите в групата, трябваше да си почива всеки път, когато Пер сядаше върху дървения материал.
Пер гледаше слабото февруарско слънце върху студено-сивото небе и си мислеше, че хубаво би било да се отиде до колибата при езерото и да се запали там огън в огнището, както и една лула. Но още беше твърде рано — трябваше отново да се захванат със смъкването на дебелите трупи, струпани като на клада, трябваше да отхвърлят малко работа и за утре. Младежът и Пер бутаха, опитвайки се да търкулнат едно дърво, напрягаха се, обикаляха около него, оглеждаха го колебливо, разритвайки с крак снега встрани, почесваха се по главите и после започваха отново усилията си. Но дървото не мръдваше. В мига, когато се бяха напрегнали най-много, дочуха леко приплъзване на ски и пред тях се появи Младия Даг.