Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
— Пребори се вътре в себе си за това, Баре. Докато у нас трепти искрица живот, имаме правото да се борим. — Гласът му стана несигурен и той затръшна рязко вратата зад себе си.
Стария Даг събуди слугата, за да поеме будуването, и пипнешком се отправи в тъмното към спалнята си. Много неща бе извършил през живота си, но това, че убеди майора да приеме свещеника, беше едно от най-трудните.
12
Когато свещеникът пристигна, първо седна на масата със Стария Даг в залата. Даг му разказа как снощи бе поговорил доста твърдо с майора и заради това той сега най-малко се нуждаеше от строгост.
Свещеник Рамер може и да беше строг свещеник, но бе също така и разумен човек. Стария Даг му бе станал доверен приятел в един труден момент и свещеникът знаеше, че това, което той му казваше за сериозни неща, винаги е трезво обмислено. Затова не намери повод да се усъмни в това, че Даг наистина е поговорил твърдо с майора, но все пак искаше да научи от какво имаше нужда Баре, че го бяха повикали.
— Простреля се — отговори Даг бързо и лаконично.
Беше се подготвил за този въпрос.
Свещеникът погледна замислено пред себе си и поиска да разбере подробности, но Даг се наведе над чинията си с такъв студен и категоричен израз на лицето, че гостът се отказа. Щом не желаеше да разкаже повече за изстрела, връзката лесно можеше да бъде разгадана. Свещеникът повдигна вежди и пак се загледа пред себе си. За пръв път се натъкваше на подобен случай. И не можеше да прецени дали да каже на майора открито мнението си. При всяко положение ситуацията беше твърде сериозна.
Даг все още можеше светкавично да прозира всичко и се досети за колебанията на свещеника, преди той да е проумял това.
— Обсъдихме целия му живот, от люлката до гр… границата — рече Даг спокойно, — а също и за изстрела — добави той по-гръмко.
Свещеникът не даваше вид напълно да се е успокоил от казаното, но не отговори нищо. Бе дошъл да изпрати майора по пътя му към вечността, следователно негово беше решението да избере най-подходящия начин.
Като се доближи до леглото на майор Баре, свещеникът едва ли можеше да се нарече мек духовник. Но разговорът им започна така тихо и спокойно, разгърна се така неусетно и с такава поглъщаща сила, че едва след това на майора стана ясно каква мъчителна, но освобождаваща буря бе преживял.
Устата на свещеника беше строга, но погледът му бе мек, когато се върна при Даг в залата.
— Много неща в живота на майор Баре са могли да бъдат съвсем различни — рече свещеникът, — ако е имал опора.
Стария Даг продължи да мисли върху тези думи дълго време след заминаването на свещеника. Майорът беше женен за родственица на свещеника, негова дъщеря беше Аделхайд. Думите на свещеника прозвучаха като присъда над двете жени от собствения му род.
Жената на майора бе лична позната на свещеника, а с Аделхайд той бе имал, както бе известно на Даг, сериозен разговор преди сватбата й, но и по-късно тя често се бе отбивала в дома на свещеника по време на разходките си на кон. Той можеше, следователно, да има мнение и за нея.
Мислейки си, Стария Даг стигна до заключението, че Аделхайд никога не бе имала близки отношения с баща си, а и от това, което бе показала към Младия Даг, трудно можеше да се прецени. Горе, в планинската колиба, тя се бе борила с достойна за възхита сила за живота на мъжа си, а също и за самия него, за Стария Даг, тя често бе била като същинска божия благословия, силна и непоколебима с думите и делата си през онази тежка зима, когато самият той беше вътрешно разколебан.
Свещеникът явно си бе направил неумолимите заключения въз основа на нещо…
Стария Даг не попита нито свещеника, нито майора какво си бяха казали помежду си.
Когато по-късно през деня отиде при майора, той лежеше сериозен и тих, като по нищо не личеше какъв ефект бе имало върху него посещението на свещеника. Отивайки към него, Стария Даг бе разсъждавал още веднъж върху казаното от свещеника; ясно бе това, че не можеше да разбере как жената се бе разделила от мъжа си. Но на Даг му хрумна друго, защото познаваше майора от десет години и сам можеше да помисли за него и да му стане опора. Имаше много задължения в живота си, но все пак бе длъжен да се погрижи за такъв близък човек като дядото на момчетата. При мисълта за собствената си грешка той забрави жената на майора и Аделхайд, както и всичко останало. Да, не беше съвсем сигурен дали свещеникът не бе отправил намек точно към него.