Пенрик [bg]

Просветен Пенрик категорично отказа да повери кесията на Аделис — или на Найкис, която би могла да му я даде — и Аделис се изчерви при този откровен намек за номера, който беше скроил на Пенрик в Скирос. Докато закусят и нагласят Пенрик като Мира, а Найкис и брат ѝ, предвидливо придружени от слуга на Зире, наемат карета от една градска конюшня, стана почти обяд. Слънцето се беше изкатерило до зенита, когато най-после напуснаха Соси през градските порти. Кочияшът подкара на изток по крайречния път в благоразумен тръс.

Отпътуването им се бе забавило допълнително заради Пенрик, който се усамоти със Зире да смени компреса на гърдата ѝ и да направи една последна процедура. Накрая, без да изпада в подробности, я предупреди да не разказва никому истинската история на гостите си, доколкото тя ѝ беше известна. Но на Найкис ѝ се стори, че жената и без подробности приема предупреждението му съвсем сериозно. Сбогува се с тях любезно, но и нащрек. Все пак подхвърли, че ако някога храмът прогони просветен Джуралд, за него винаги ще се намери работа в нейната къща. Поне не поиска да ѝ платят дадените назаем дрехи.

При един завой на пътя Найкис погледна назад към кацналия на възвишението град.

— Дали някога пак ще се върнеш тук, Пенрик? Да провериш дали лечението на мадам Зире се е оказало успешно?

Пенрик облегна глава на износената кожена тапицерия и затвори очи.

— Не.

Въпреки роклята, косата и грима в този момент той не приличаше на Мира и Найкис се зачуди на какво се дължи тази промяна, както и на лекотата, с която самата тя я беше доловила. Поколеба се.

— Защо?

— Ако се е получило, не е нужно да го знам, а ако не — не бих искал да знам. — Обърна глава и се престори, че дреме. Не му се получи.

Аделис потропваше с пръсти по коленете си и гледаше към реката. Соси охраняваше стесняващото се русло и само лодки можеха да стигнат до града по вода.

— Можехме още завчера да откраднем някоя лодка — промърмори замислено той. — Или да си заработим возенето, както направихме с каруцата. Вече щяхме да наближаваме морето.

Без да се изложат на ужасните рискове, произлезли от престоя им в Соси, гласеше подтекстът. Все така със затворени очи, Пенрик направи физиономия. Казаното от Аделис може и да беше вярно. Но също така обезценяваше всичко сторено от Пенрик за тях през последните два дни с цената на върховни усилия.