Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Тор се опита да се концентрира. Отиде до стълбището, водещо към втория етаж. Таванското помещение над гаража беше напълно довършено и отоплено. Беше пълно с еклектична смесица от сандъци от деветнайсети век, кашони от двайсети век и пластмасови контейнери от двайсет и първи век. Дори не погледна онова, което беше дошъл да вземе, а хвана раклата, в която то се пазеше открай време и я затътри на долния етаж. Нямаше как да се дематериализира с нея обаче.
Щеше да му е нужен превоз. Защо не се беше сетил за това? Хвърли поглед през рамо и видя шевролета „Стинг Рей“ от шейсет и четвърта година, който собственоръчно беше възстановил. Беше прекарвал часове над двигателя и корпуса, понякога дори и през деня… а това влудяваше Уелси.
„Хайде, скъпа, покривът няма да се разтвори над главата ми.“
„Тор, казвам ти, че прекаляваш.“
„Хм, дали да не прекаля и с нещо друго?“
Той стисна очи и прогони спомена. Отида до колата, като се чудеше дали ключът все още е на мястото си… Бинго.
Отвори шофьорската врата и се настани зад волана. Гюрукът беше свален, както винаги, защото той не би могъл да се побере вътре, ако покривът беше на мястото си. Натисна педала на съединителя с десния си крак и завъртя ключа… Колата нададе рев, като че беше чакала прекалено дълго и й беше омръзнало да бъде пренебрегвана. Резервоарът беше наполовина пълен, нивото на маслото беше добро и двигателят работеше отлично.
Десет минути по-късно той отново включи алармената инсталация и излезе от гаража на заден ход, с раклата, привързана отзад. Закрепването й беше лесно. Беше постлал одеяло, за да предпази боята, после беше наместил сандъка и накрая го беше овързал здраво.
Все пак щеше да се наложи да се движи бавно. Което не беше проблем. Макар че нощта беше студена и ушите му замръзнаха, преди да беше успял да измине и няколко километра. Но отоплението работеше здраво, а и чувстваше волана стабилен в ръцете си. Докато пътуваше обратно към имението на Братството, имаше усещането, че е преминал през смъртоносно изпитание. Въпреки това не чувстваше триумф, че го бе издържал.
Но все пак беше сложил край на един етап от живота си. И както Дариъс би казал, беше готов да гледа напред.
Поне що се отнасяше до изтребването на врага.
Да, нямаше търпение да започне. От тази вечер това щеше да бъде смисълът на живота му. И той беше готов да се заеме със задълженията си.
72.
Отнесоха новороденото в новия му дом, яздейки бойните си коне. Семейството, което щеше да го осинови, живееше през няколко села и вечерта след раждането Дариъс и Тормент потеглиха напълно въоръжени, осъзнавайки, че можеха да бъдат нападнати по пътя. Със сламения си покрив и каменните си стени, къщата, която търсеха, не се различаваше много от дома на Дариъс. Ограждащите я дървета й осигуряваха защита от прищевките на времето, а в обора отзад имаше кози, овце и крави.
Домакинството имаше дори и доген, както Дариъс беше научил предишната вечер, когато беше дошъл да се срещне с това скромно, но почтено семейство. Не се беше запознал обаче с жената в дома. Тя не беше в състояние да приема посетители и той беше разговарял с мъжа под навеса пред къщата. Когато двамата с Тормент дръпнаха юздите, конете спряха, но отказаха да стоят кротко. Огромните жребци бяха отгледани, за да участват в битки, а не за кротка езда и когато Дариъс скочи от своето седло, помощникът му едва успя да подчини животното, благодарение на силните си ръце. През целия път Дариъс беше обмислял решението си, но сега, когато бяха пристигнали, знаеше, че мястото на бебето е тук.
Приближи вратата със скъпоценния товар в ръцете си. Отвори им господарят на дома. Очите на вампира блестяха на лунната светлина, но не от радост. Това добродетелно семейство беше преживяло много сходна загуба… и именно така Дариъс ги беше открил.
Вампирите поддържаха контакти помежду си също както хората, споделяха истории и изказваха съболезнования. Дариъс се поклони на мъжа въпреки по-високото си положение в обществото.