Единствена любов

Вече можеше да влезе. Детекторите за движение бяха дезактивирани и той можеше да отвори всяка врата или прозорец в къщата.

Вече можеше да влезе вътре.

Да.

Вместо да прекрачи прага, той отиде до шперплатовите плоскости, взе една от тях и я занесе до счупената врата. Опря я на стената и се върна за пироните и чука.

Отне му около половин час да покрие дупката и когато се отдръпна, за да прецени работата си, реши, че изглежда ужасно. Останалата част от къщата имаше безупречен вид въпреки факта, че в нея не бе живял никой от убийството на Уелси насам. Всичко беше здраво залостено и някогашните членове на персонала бяха така добри да се грижат за градината и да проветряват къщата веднъж месечно, макар да се бяха преместили да служат на друго семейство извън града. Интересно, че когато се беше върнал към живота и се беше опитал да им плати за онова, което вършеха тук, те бяха отказали категорично. Бяха му върнали парите, придружени с любезна бележка.

Явно всеки скърбеше по свой собствен начин.

Тор постави чука и останалите пирони върху неизползвания шперплат и обиколи къщата. От време на време надничаше през прозорците. Всички завеси бяха спуснати, но независимо от това погледът му успяваше да проникне през плата, за да зърне призраците, живеещи между стените.

Видя себе си, седнал до кухненската маса, а Уелси готвеше изправена пред печката. Двамата имаха разправия заради това, че предишната нощ беше оставил оръжията си неприбрани. Отново. Боже, винаги го беше възбуждала, когато му триеше сол на главата.

Когато стигна до дневната, си спомни как я бе грабвал в обятията си и я бе карал да танцува с него, докато той тананикаше валсова мелодия в ухото й. Тя му беше подхождала толкова много. Тялото й беше създадено за него, както и неговото — за нея.

Когато стигна до входната врата… си припомни как се беше прибирал с цветя. На всяка годишнина. Любими й бяха белите рози.

Стигна до алеята и се обърна с лице към гаражите, съсредоточи вниманието си върху клетката отляво, по-близката до къщата.

Същата, от която Уелси беше излязла със своя рейндж роувър онзи последен път. След нападението срещу нея братята бяха взели джипа и се бяха отървали от него. Тор дори не беше поискал да научи какво се беше случило с него. Никога не беше питал. И никога не би го направил.

Ароматът на парфюма и кръвта й бяха нещо, което не би могъл да понесе дори хипотетично.

Поклати глава, докато се взираше в затворената врата. Никога не знаеш кога е последният път, когато виждаш някого. Не знаеш, че това е последната ви разправия или последния път, когато правите секс или че се вглеждаш в очите на любимата си за последно. Но веднъж отиде ли си, не можеш да спреш да мислиш за това ден и нощ.

Заобиколи гаража и откри вратата, която търсеше. Блъсна я с рамо, за да я отвори. По дяволите, още миришеше по същия начин — на бетон, на маслото от корвета му, на изпаренията от косачката и машината за отстраняване на плевели. Натисна ключа на лампата. Помещението беше като музей на една отдавна отминала епоха. Разпознаваше предметите от един живот, в който те бяха намирали приложение… Но със сигурност нямаха място в настоящото му съществуване.