Разбудени фурии
- Автор: Морган Ричард
- Серия: Такеши Ковач #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разбудени фурии». Краткое содержание книги:
Знам, някъде из коридорите на властта в Милспорт се води разследване. Инспекторите от вътрешния отдел на Емисарския корпус са излъчени през междузвездното пространство и сега се ровят из оскъдните останки от тайната операция на Мураками. Но също като заглъхващата буря над Зоната, това разследване няма да ни докосне. Разполагаме с време, ако имаме късмет — с всичкото време на света. Вирусът Квалгрист упорито пълзи сред цялото население на планетата и неговата заплаха ще принуди Харлановия род да зареже аристократичните си тела и да се укрие в базите данни при своите прадеди. Вакуумът на власт след тяхното оттегляне ще засмуче останалите Първи семейства в политически водовъртеж, с който няма да се справят добре, после всичко ще почне да се разпада. Якудза, хайдуците и Протекторатът ще кръжат като гърбуни около ранен слонски скат, ще чакат края му и ще се дебнат взаимно. Но все още не са се раздвижили.
Така смята Квелкрист Фолкънър и макар че понякога ми звучи прекалено купешки, също като приказките на Сосеки Кои за хода на историята, склонен съм да се съглася с нея. Виждал съм го на други светове, понякога дори сам съм го предизвиквал, и нейните прогнози звучат правдоподобно. Освен това тя е видяла Разселването с очите си, а това я прави голям експерт по политическите промени на Харлановия свят. Във всеки случай има повече опит в това отношение от всички нас.
Странно е човек да бъде около нея. Не стига разбирането, че говориш с една историческа легенда отпреди векове — това усещане е на приливи и отливи, понякога едва доловимо, понякога толкова силно, че страх да те хване. А към всичко това се прибавя и нарастващата лекота, с която идва и си отива, сменяйки мястото си със Силви Ошима, също както Джапаридзе отива на мостика да замести първия помощник. Понякога го виждаш как става, сякаш по лицето й пробягва електрическа искра — после тя примигва и вече говориш с различна жена. Друг път не съм сигурен с коя от двете говоря. Налага се да разчитам на мимиката, да се вслушвам в ритъма на гласа.
Чудя се дали през идните десетилетия тази смяна на личностите няма да се превърне в обичайна човешка реалност. Ако съдя по онова, което ми казва Силви, напълно е възможно да стане така. Демилитските системи разполагат с почти неограничен потенциал. Вярно, с него биха се справили само силни хора, но така е било при всяка голяма крачка напред в знанието или технологията. Не можеш да влачиш старите модели, трябва да продължаваш, да изграждаш по-добри умове и тела. Инак Вселената ще връхлети като блатна пантера, за да те погълне.
Мъча се да не мисля за Сегешвар и останалите. Особено за другия Ковач. Малко по малко почвам отново да разговарям с Ядви, защото в крайна сметка не мога да я упрекна за стореното. А вечерта, когато напуснахме с „Хайдушка щерка“ пристанището на Нова Пеща, Вирджиния Видаура ми даде нагледен урок как се преодоляват тия неща. Чукахме се нежно, пазейки заздравяващото й лице, после тя цяла нощ плака и ми разказва за Джак Бразил Душата. Аз я слушах и попивах всяка дума, както преди век, когато стоях като новобранец пред нея. А на сутринта тя хвана разбудения ми член, напомпа го, лапна го, вкара го в себе си, пак се чукахме и после станахме да посрещнем новия ден. Оттогава не е споменавала Бразил, а когато аз го споменах, без да искам, тя примига, усмихна се и сълзите така и не бликнаха от очите й.
Всички се учим да потискаме тия неща, да живеем със загубата и да мислим за най-важното — как да променим нещо.
Оиши Еминеску веднъж ми каза, че няма смисъл да сваляме Първите фамилии, защото това само ще доведе Протектората и емисарите. Според него квелизмът би се провалил, ако по време на Разселването имаше емисари. Навярно е прав, дори и самата Квел се затруднява да докаже обратното, макар че прави усърдни опити, особено когато слънцето залязва над пламналия вечерен океан, а ние седим на палубата с чаши уиски в ръце.
Всъщност няма значение. Защото долу в резервната памет минутите се превръщат в месеци и там Силви и Квел се учат да разговарят с орбиталните. Силви смята, че докато стигнем в Текитомура, вече ще са успели. Вярва, че после ще могат да научат Оиши и може би още неколцина демилити.