Разбудени фурии
- Автор: Морган Ричард
- Серия: Такеши Ковач #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разбудени фурии». Краткое содержание книги:
— Бърза реакция — подвикна той. — Мислех си, че ще ударя и двама ви.
Дрехите му бяха мокри от плуването, на челото му имаше дълга драскотина, измита и розова, но юначната поза на смуглия носител си оставаше все същата. Черната коса бе все тъй дълга и падаше на чорлави кичури до раменете. Не изглеждаше въоръжен, но ми се усмихна широко.
Силви лежеше сгърчена между водата и носилката. Не виждах лицето й.
— Ще те убия, мамка ти — изрекох студено аз.
— Да, ще се опиташ, старче.
— Знаеш ли какво направи? Мамка ти, имаш ли представа кого уби току-що?
Той поклати глава с подигравателно съжаление.
— Май наистина ти е изтекъл гаранционният срок, а? Мислиш ли, че ще се върна при Харлановия род с труп, когато мога да им доставя жив носител? Не за това ми плащат. Беше зашеметяваща граната, последната, за съжаление. Не чу ли гърмежа? Трудно е да го сбъркаш, ако напоследък си припарвал до бойно поле. А, ти сигурно не си припарвал. Ударната вълна зашеметява, а вдишаните молекулярни шрапнели поддържат това състояние. Няма да се свести поне до довечера.
— Недей да ми четеш лекции по бойно въоръжение, Ковач. Аз бях на твое място, по дяволите, и се отказах заради нещо по-интересно.
— Тъй ли? — В изненадващо сините му очи блесна гняв. — И какво беше? Долнопробна престъпност или евтина революционна политика? Казват, че си се пробвал и в двете поприща.
Предпазливо направих крачка напред и го видях как зае бойна стойка.
— Каквото и да ти казват, видял съм цял век изненади в повече от теб. И сега завинаги ще ти ги отнема.
— Нима? — Той презрително изсумтя. — Е, ако всички водят към това, което си днес, може би ще ми направиш услуга. Защото каквото и ми се случи, едно не искам — да съм като теб. По-добре сам да си пръсна приставката, отколкото да застана на твое място.
— Тогава защо не го направиш? Ще ми спестиш излишен труд.
Той се разсмя. Мисля, че искаше да изрази презрение, но не се справи много добре. В смеха се долавяше нервност и твърде много емоция. Той махна с ръка.
— Човече, направо се изкушавам да те пусна. Толкова ми е жал за теб.
Поклатих глава.
— Не разбираш. Аз няма да те пусна да се върнеш с нея при Харлан. Всичко свърши.
— Определено свърши, мамка му. Не мога да повярвам как тотално си си прецакал живота. Само се погледни, по дяволите.
— Ти ме гледай. Това е последното, което ще видиш, тъпо копеле.
— Не ставай мелодраматичен, старче.
— О, мислиш си, че това е мелодрама?
— Не. — Този път той се справи добре с презрителната нотка. — Прекалено е жалко дори за мелодрама. Това е като в живота на зверовете. Ти си като някакъв куц стар вълк, който вече не може да остане в глутницата и е принуден да се влачи след нея, да се надява на къс месо, което никой друг не иска. Мамка му, не мога да повярвам, че си напуснал корпуса, човече. Не мога да повярвам, по дяволите.
— Да, мамка ти, щото нищо не си видял — креснах аз.
— Да, щото ако го бях видял, нямаше да се случи. Мислиш ли, че аз щях да се издъня така жестоко? Просто да си тръгна досущ като татко, мътните да го вземат?
— Хей, майната ти!
— Ти ги заряза по същия начин, скапаняк. Напусна Корпуса и заряза живота им.
— Не знаеш какво говориш, по дяволите. Трябвах им точно колкото някоя скапана мрежеста медуза в плувен басейн. Аз бях престъпник.
— Точно така, беше. Какво, медал ли да ти дадем?
— А ти какво би направил? Хайде да те видим. Ти си бивш емисар. Знаеш какво означава това, нали? Забрана да заемаш държавна или военна служба, а в корпорациите не те допускат над средно ниво. Никакъв достъп до банкови кредити. Като си толкова умен, по дяволите, как щеше да разиграеш такива карти?
— Изобщо нямаше да напусна.
— Нищо не си видял, мътните да те вземат.
— Е, добре. Какво бих направил като бивш емисар? Не знам. Но едно знам със сигурност, мамка му, нямаше да свърша като теб след почти двеста години. Сам, разорен и зависим от Радул Сегешвар и тайфа скапани сърфисти. Знаеш ли, че те проследих до Рад още преди да стигнеш при него? Знаеш ли?
— Знам, разбира се.
За момент той се запъна. В гласа му нямаше и следа от емисарско самообладание, беше твърде ядосан.