Разбудени фурии
- Автор: Морган Ричард
- Серия: Такеши Ковач #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разбудени фурии». Краткое содержание книги:
— Добре, а знаеш ли, че пресметнахме почти всеки твой ход след Текитомура? Знаеш ли, че аз разположих засадата в Рила?
— Да, там май се справи много добре.
Нов изблик на гняв изкриви лицето му.
— Няма значение, по дяволите, защото така или иначе имахме Рад. Бяхме се застраховали от самото начало. Според теб защо се измъкнахте толкова лесно?
— Ами, може би защото орбиталните свалиха щурмокоптера, а вие се оказахте скапани некадърници и не успяхте да ни проследите в Северния ръкав.
— Майната ти. Да не мислиш, че сме си давали много зор? Знаехме къде отиваш, мой човек, знаехме от самото начало. От самото начало ни беше в ръцете, по дяволите.
Стига. Твърдата топка на решението се стегна в гърдите ми и ме тласна напред с вдигнати ръце.
— Добре тогава — тихо казах аз. — Остава ни само да приключим. Мислиш ли, че ще се справиш без чужда помощ?
За един дълъг миг се гледахме мълчаливо и в очите ни постепенно изплува готовност за неизбежната битка. После той връхлетя срещу мен.
Убийствени удари към слабините и гърлото, свързани в светкавична атака, която ме отблъсна почти два метра назад, преди да я удържа. Отбих първия удар надолу с едната ръка, за втория се приведох дотолкова, че само ме закачи по челото. В същия миг моят контраудар избухна право нагоре, в основата на гърдите му. Той залитна, опита се да заклещи ръката ми с любимата си хватка от айкидо, която познавах тъй добре, че едва не се разсмях. Изтръгнах се от хватката и замахнах с изпънати пръсти срещу очите му. Той изящно отметна глава назад и ме нападна със страничен ритник в ребрата. Беше твърде висок и не достатъчно бърз. Сграбчих ходилото и свирепо го завъртях. Той се преметна във въздуха и използва инерцията за ритник в главата с другия крак. Улучи ме в лицето, но аз вече се отдръпвах, за да не поема цялата сила на удара. Изтървах крака му и за момент погледът ми се отклони настрани. Докато той падаше на земята, аз залитнах към гравиносилката. Тя се люшна върху полето и ме удържа. Тръснах глава, за да прогоня замайването.
Боят не се оказа тъй див, както очаквах. Двамата бяхме уморени и неизбежно разчитахме на вградените системи в носителите си. И двамата допускахме грешки, които при други обстоятелства щяха да бъдат смъртоносни. А може би сами не знаехме какво точно правим тук, сред тихата, мъглива нереалност на пустия кей.
Подготвителите вярват…
Замисленият глас на Силви долу в резервната памет.
Всичко отвън е илюзия, сенчест свят, създаден от древните богове като детска люлка за нас, докато изградим своя собствена реалност и се свръхзаредим в нея.
Утешителна мисъл, нали?
Плюх и си поех дъх. Отдръпнах се от заобления капак на носилката.
Ако си позволиш да й вярваш.
На кея пред мен той се изправяше на крака. Налетях бързо, преди още да се е опомнил, вложих цялата сила, която ми бе останала. Той усети и се завъртя да ме пресрещне. Ритник, отбит с вдигнато коляно, юмруци, блокирани с кръстосани ръце пред главата и гърдите. Стрелнах се по инерция покрай него и той ме последва, замахвайки с лакът към тила ми. Паднах долу, преди да ме засегне сериозно, търкулнах се и размахах ръце в опит да го подкося. Той отскочи с танцова стъпка, намери време за хищна усмивка й пак връхлетя.
За втори път тази сутрин чувството ми за време изчезна. Бойното обучение и напрегнатата нервна система на модела „Ейшундо“ забавиха всичко наоколо до едва доловимо пъплене, до безкрайно забавени кадри на падащия над мен крак и оголените в усмивка зъби.
Престани да се смееш, скапаняк!
Лицето на Сегешвар се криви от яростта на вековна обида, после от отчаяние, когато моите подигравки разкъсват бронята, която е изградил около себе си за двеста години живот сред насилието.
Мураками с шепа кървави приставки свива рамене срещу мен като мое собствено отражение.
Майка ми, сънят и…
… и той стоварва ботуша си върху корема й, тя се сгърчва, търкулва се настрани, легенчето се преобръща и през прага към мен плисва сапунена вода…
… обгръща ме вълна от ярост…
… скоро ще бъда достатъчно голям и ще стигна вратата…
… ще го убия с голи ръце, в ръцете ми има оръжия, моите ръце са оръжия…
… сенчест свят…
Кракът му се стовари над мен. Това сякаш продължи цяла вечност. В последния момент се търкулнах към него. Той вече нямаше накъде да отстъпва. Ударът падна върху вдигнатото ми рамо и наруши равновесието му. Аз продължих да се търкалям и той залитна. За мой късмет настъпи нещо върху кея. Неподвижното тяло на Силви. Препъна се и падна по гръб.