Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]

— Не ти предлагам три възможности — напомни й той. — Само две. Ако не решиш сама, аз ще реша вместо теб.

— И колко време ще отнеме? — продължи да го дразни тя.

Янсън си даде сметка, че някъде от дъното на стаята звучи хорова музика. Хилдегард фон Бинген. Косата му настръхна.

— „Химн на екстаза“ — каза той. — Дългата сянка на Алън Димаръст.

— А? Аз го научих да слуша тази музика — уведоми го тя, вдигайки рамене. — Докато бяхме малки.

Янсън се вторачи в нея, сякаш я виждаше за първи път. Изведнъж няколко малки подробности си дойдоха по местата. Начинът, по който движеше главата си, внезапните, озадачаващи промени в настроенията и тона, възрастта й, някои черти.

— Мили Боже — възкликна той. — Ти си…

— Негова сестра близнак. Казах ти, че сестринството е нещо силно — започна да масажира лявото си слепоочие. — Прословутите близнаци Димаръст. Двойна беля. Тероризирахме всички във Феърфийлд, докато растяхме. Ония слабоумници от „Мобиъс“ дори не знаеха, че Алън ме е включил в играта — докато тя говореше, разтриваше все по-силно и по-силно главата си, сякаш нещо я сърбеше под кожата. — Ако си въобразяваш, че аз ще го предам, както се изрази, по-добре си помисли още веднъж.

— Нямаш избор — напомни й Янсън.

— Какво прави тя? — попита Джесика тихичко.

— Винаги имаме избор. — Движенията на Ланг станаха по-леки, по-съсредоточени. С пръстите си тя започна да рови нещо в областта на ключицата си. — А — каза тя, — ето го. Така е по-добре.

— Пол! — изкрещя Джесика и се намеси в момента, в който реагира и той. — Спри я!

Беше късно. Чу се отчупването на подкожна ампула и после жената отпусна назад главата си, все едно изпадна в екстаз, а лицето й стана кървавочервено. Издаде леко гърлен звук, който прерасна в хъркане. После очите й се изцъклиха и изпод полузатворените клепачи се показа само бялото.

От тонколоните призрачните гласове пееха:

Gaudete in ilio,

Quem no viderunt in terris multi,

Qui ipsum ardenter vocaverunt.

Gaudete in capite vestro.*

[* Радвайте се в Илион,

който мнозина не видяха на земята,

и който пламенно зовяха.

Радвайте се във вашата столица.]

Янсън сложи ръка върху дългата шия на Марта Ланг да провери за пулс, макар да знаеше, че няма да намери. Симптомите на отравяне с цианид се набиваха на очи. Тя избра смъртта пред отстъплението и Янсън се затрудняваше да определи дали беше израз на смелост или на страхливост.

_Винаги имаме избор_ — им каза мъртвата жена. _Винаги имаме избор._ Друг глас, от преди десетилетия, се обади в главата му. На човек от Виетконг, който го разпитваше, човека с очила с метални рамки: _Да не вземеш решение е равносилно на решение._

ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Телефонната конзола на бюрото на генералния секретар звънна. Гласът на Хелга.

— Извинете за безпокойството, но господин Новак ви търси отново.

Матю Жинсу се обърна към върховния комисар за бежанците, бивша ирландска политичка, чийто буен нрав се съчетаваше с прекалена бъбривост. Тя беше в конфликт със заместник генералния секретар по хуманитарните въпроси, който водеше подмолни битки с непреклонна и нехуманна страст.