Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]

— Ти си заблудена. Той е успял по някакъв начин да те оплете в собствената си лудост. И ако не се осъзнаеш, си загубена.

— Тежки думи от шибаняк, който е напълно зависим. Погледни ме в очите, Янсън. Ще ми се да разбера дали вярваш в това, което казваш. Сигурно вярваш, толкова по-зле за теб. Хей, както пееше оная дебелана, свободата е само още една дума за „нямам какво да губя“. Съжалявам те, знаеш ли? Няма свобода за хора като теб. Някой винаги те манипулира. Ако не съм аз, ще е друг с по-малко въображение. — Тя се обърна към Джеси — Вярно е. Твоят приятел е като пиано. Най-обикновена мебел, докато някой не засвири на него. А винаги някой свири на него. — На лицето й се появи нещо средно между усмивка и гримаса. — Никога ли не ти е идвало наум, че той винаги е бил три крачки пред теб? Ти си толкова предвидим. Предполагам, че на това му викат характер. Той знае точно как да те задейства, какво можеш да правиш и точно какво ще направиш. Цялото ти бабаитство в Каменния дворец беше под негов контрол, той си играеше с теб като дете с кукла на екшън герой. Наблюдавахме те през всичкото време естествено. Следяхме всяка твоя стъпка. Знаехме всеки елемент от плана ти и се бяхме подготвили за всеки възможен вариант. Естествено Хигинс — това бе мъжът, когото ти спаси — беше инструктиран да настоява да измъкнеш и американката. Знаехме, че ще отстъпиш мястото си на дамата. Какъв кавалер си само. Напълно предвидим. Не е нужно да уточнявам, че в самолета имаше взривно устройство с дистанционно управление. Питър Новак на практика размахваше диригентската палка. Той направляваше цялата шибана операция. Както виждаш, Янсън, той те направи, не ти него. Той дърпаше конците преди, дърпа конците и сега. И винаги ще ги дърпа.

— Позволявате ли да гръмна кучката, сър — попита Джесика и козирува с лявата си ръка като нетърпелив кадет.

— Задай си въпроса по-късно — каза й Янсън. — Има толкова много възможности в света, Марта Ланг. Впрочем това ли е истинското ти име?

— Какво значение има името? — попита тя с тон на човек, който е обръгнал на всичко. — Докато той приключи с теб, ще си мислиш, че това е твоето име. Нека да те попитам нещо. Мислиш ли, че когато ловът продължи твърде дълго, лисицата не започва да си въобразява, че тя преследва хрътките?

— Ти как смяташ?

— Този свят е на Питър Новак. Ти само живееш в него.

Тя пусна странна, неземна усмивка. Когато Янсън се срещна с нея в Чикаго, тя изглеждаше като еталон за високообразован чужденец. Акцентът й сега определено беше американски.

— Няма никакъв Питър Новак — намеси се Джеси.

— Спомни си, скъпа, какво говорят за Дявола. Най-големият му номер е да убеди хората, че не съществува.

Някакъв спомен замъчи Янсън. Той се вгледа внимателно в Марта Ланг, внимавайки за проява на колебание.