Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Натъжи се. Толкова обичаше работата си! Това, с което е принудена да се занимава сега, в частната детективска агенция на Владислав Стасов, й харесва къде-къде по-малко. Разбира се, тя се справя добросъвестно с новите задачи, понякога дори влага и душа, а друг път, макар и рядко, дори й е интересно, само че… Не е същото. Нищо не е същото.
Настя кихна и бръкна в чантата си за пакетчето хартиени носни кърпички. Докато ги търсеше, кихна още два пъти. Щом откъсна очи от компютъра, мозъкът й си върна способността да контролира тялото и резултатите от това тутакси издадоха три факта, кой от кой по-неприятни: все още потреперваше от студ, носът й беше запушен и нещо я дразнеше гърлото. „Ха така — помисли си ядно. — Само настинка ми липсва сега! И кога успях да я пипна? Може и да съм подгизнала от дъжда между самолета и буса? Ами, глупости! Да не ми е за пръв път да се намокря? Вярно, след това дълго стоях с влажни дрехи и докато пиехме кафе, май бях точно под климатика… Колко нелепо! Каква глупачка съм само!“
Толкова се ядоса на себе си, че от очите й неволно бликнаха сълзи. Чудесно! Точно туй ли трябваше сега — да ревне! И без това носът й е запушен, а пък ако се разреве, съвсем няма да може да диша. И изобщо някаква лелка на пенсионна възраст плаче в хотелска стая в чужд далечен град… Евтина мелодрама! Настя ядно завъртя глава и реши все пак да си легне. Сватбата май се поразотиваше, силните звуци поутихваха… Има надежда, че ще успее да дремне поне за три часа, а на сутринта ще стане бодра и весела. Ще купи от аптеката някакъв спрей за носа, а гърлото ще си мине само, то не пречи на живота.
Зави се хубаво с одеялото, сложи върху ухото си втората възглавница. Пред очите й продължаваха да се редят картинки от каталозите на Сорено — безброй портфейли, чанти, куфари, портмонета, калъфи…
ЧЕТВЪРТЪК
Когато иззвъня будилникът и Настя Каменская отвори очи, й се стори, че наистина се чувства много по-добре. Във всеки случай взе душ и се облече без особени затруднения. Точно в девет, както се бяха разбрали, отвори междинната врата и влезе в апартамента на Коротков. Юра, напълно свеж след дълбокия сън, седеше във фотьойла и сменяше каналите на телевизора с дистанционното.
— Добро утро! — каза тя.
По-точно, понечи да го каже. Защото не можа. Нито весело, нито тъжно. Изобщо никак. Устните и езикът й извършиха всички необходими за случая действия, от гърлото й обаче се изтръгна само неразбираемо хриптене.
Юра я погледна с ужас.
— Това какво е, а?! — почти кресна той. — Да не се разболя? Изобщо погледна ли се в огледалото?
— Гледах се — прогъгна Настя, но усети силна болка в гърлото, млъкна и просто кимна. После добави с едва чут шепот: — Когато се миех. В огледалото всичко беше прилично.
От шептенето не я болеше толкова, дори никак.
Коротков скочи от фотьойла, сграбчи я за ръката и я заведе пред огледалото. Това, което Настя видя там, някак не приличаше на отражението, което бе съзерцавала в банята. Лицето й се оказа значително по-бледо и избиваше на зелено, а под очите незнайно откъде се бяха явили тъмни кръгове… Само преди половин час ги нямаше! Такива неща не бива да се показват пред прилично общество, определено.
— Ох-ти-мъко-моя! — пропя Коротков на един дъх и поклати глава. — А знаеш ли защо стана така? Защото не пиеш! Ако вчера беше ударила при Егоров половин чаша, никакви настинки нямаше да те нападнат. Вземай пример от мен. Нали и аз като теб се намокрих, но взех профилактични мерки и ето ме — свежарка!
Секунда-две се позамисли, после я погледна колебливо.
— До ресторанта ще се довлечеш ли? Или да се обадя да донесат закуската в стаята?
Тъй като не разчиташе на говорния си апарат, Настя се постара с лице и ръце да изиграе пълна готовност самостоятелно да слезе за закуска.
— Е, ти си решаваш. Ако нещо обаче усетиш, веднага сигнализирай, ще те върна в стаята и ще помоля да донесат храната тук.
Никак не беше гладна, но още по-малко искаше да остави Коротков без компания. И изобщо трябваше да закуси, защото нали тръгваха да работят, а не се знаеше кога ще успеят да обядват.
Шведската маса в ресторанта не смая въображението им с разнообразие от ястия, изборът не беше голям, но пък имаше по много. И всичко се оказа много вкусно — и оризовата каша, и пушената риба, и палачинките, и кренвиршите, и пържените яйца. Поне така твърдеше Коротков, който си взе от всичко по малко. Преодолявайки с усилие отвращението, което будеше у нея видът на храната, Настя се ограничи с две чашки кафе и един кроасан. Кроасанът беше въздушен, крехък и невероятно вкусен, с шоколадов крем вътре.