Сибирски тайни

Още тогава, в кабинета на Егоров, Настя искаше да попита дали във Вербицк, или изобщо в областта, напоследък е имало голяма кражба, обир или финансова афера. Искаше — и не попита. Стана й неудобно. Щеше да излезе, че само тя е толкова умна, че е дошла чак от Москва да дава акъл на местната полиция. Егоров определено сам се е сетил за всичко това и хиляди пъти е проверил за подобни неща.

А сега се радваше, че премълча. Защото собственикът на куфара изглеждаше в представите й вече съвсем друг. Спокоен, разумен човек, който не следва фанатично модата, не се върти в елитарни кръгове, а и да ги посещава, абсолютно и категорично плюе на приетите там правила. Много самобитен. Човек, който обича и цени постигнатото, кариерата си, а и грижливо пази спомена за всеки етап, за всяко стъпало.

Но защо тогава не се е обърнал към полицията с жалба за кражбата? Ако тези вещи са му толкова скъпи, ако всяка от тях бележи определен момент от финансовите му постижения, от неговата кариера, защо не се е обадил и до ден днешен?

И този празен портфейл… И той смущава. Ако не е склонен да сменя старите, запазени вещи с нови, защо си е купил нов, след като старият е в отлично състояние? Впрочем този факт може да има простичко и очевидно обяснение: някой близък и скъп човек, например майка или жена, му е подарил нов портфейл и от уважение е трябвало да използва подаръка. Добре, да речем, че е така. Ала това означава, че подаръкът е получен по време на командировка. Например, ако тя е продължителна и е застъпила рождения му ден, съпругата или приятелката му го е посетила за една нощ, за да му честити и поднесе подаръка. А може би собственикът на куфара е завъртял бурна любов тук, във Вербицк, ако е дошъл от другаде, или пък в друг град, ако е от Вербицк, и така се е сдобил с подаръка от новата любима. С една дума, празният портфейл в куфара се обяснява лесно. Виж, липсата на жалба за кражбата — трудно.

Отговорът й се стори очевиден: собственикът на вещите наистина вече не е между живите. И фактът, че не е бил открит сред умрелите и загиналите, нищо не говори. Търсили са го само в съдебномедицинската морга, а той може да е умрял в коя да е болница във Вербицк. Видял е, че са му отмъкнали куфара, и го е присвило сърцето или го е ударил инсулт направо там, на гарата, паднал е, дошла е „Бърза помощ“, откарала го е в болницата, а човекът е починал, без да дойде в съзнание. И не е успял да каже на никого за кражбата. Все пак трябва да попита Егоров — някак внимателно, та да не е обидно — проверявали ли са моргите на градските болници.

Само че защо? Какво я интересуват този куфар и неговият собственик? Тя е дошла да търси парцел за строителство. Е, и в качеството на професионално развлечение може би, ако извади голям късмет, ще й разрешат мъничко да почовърка в случая с убитите еколози. А кражбата на куфара и как някакъв клошар убил другаря си по чашка — тези неща нямат никакво отношение. Тя просто се разнообразява с илюзия за работа, за да убие времето, докато утихне гръмката сватба, чийто край сякаш няма да настъпи никога.