Дяволът държи свещта [bg]

— Дявол го взел! — рязко възкликна Андреас. — Ще оскубем някого.

— Кого ще оскубем?

— Който и да е.

— Успокой се!

Зип не разбираше какво е обхванало Андреас. Не приличаше на себе си. Нещо се надигаше в него. Обърнаха се едновременно и впериха поглед към града. Търсеха ранено животно, някоя лесна плячка. Но повечето можеха да се защитят прилично. Дори бе възможно някой да ги набие. В търсене на отдушник те бяха и уплашени от собствените си планове, които се пробуждаха дълбоко в тях. Зараждаше се интуитивно усещане за това докъде рискуват да стигнат, ако продължат по същия начин. Сякаш приближаваха края на дълъг процес, започнал много отдавна. Страхът им даде доза адреналин. Беше хубаво. Тръгнаха нагоре към стоянката за таксита. Минаха покрай все още опънатата шатра на бирарията, сега с отопление. Скръцнаха със зъби от раздразнение, чувайки смеха и звъна на чаши. Прекосиха главната улица, подминаха кметството. Зип установи, че приближават църквата. Андреас водеше, а той се влачеше подире му. Не разбираше защо отиват там. В момента никой не се грижеше за гробовете. Нямаше старици с чанти, пълни с парите от помощи. Църквата се разстилате на височина над площада и несъмнено представляваше сградата с най-благоприятно разположение в града. „Там е щял да се намира дворецът, ако градът е имал крал“ — мислеше си Зип и поглеждаше изпод вежди Андреас. Обикаляха между гробовете. Четяха надписите на надгробните камъни. „Аз съм пътят, истината и животът“. Андреас стоеше с ръце, прилепени към бедрата и четеше текста. Зип риташе в земята, объркан.

— Тук свършва — промълви Андреас.

Зип зяпна.

— Какво искаш да кажеш?

— Всичко. Това, което сме.

Зип смутено се огледа около себе си. Тишината и мракът ги обгръщаха.

— Какво ти става? Зарежи работата утре — предложи той. — Хайде да се махнем от града. Ще измислим нещо, ще отидем в Швеция, дявол да го вземе.

— Чупил съм се прекалено много пъти.

В гласа му звучеше нерешителност и Зип я долови. Определено нещо не беше наред. Изведнъж стана нервен.

— В момента ме държат малко по милост — продължи Андреас. — Трябва да внимавам.

— Та нали шефът ти е жена. Не разбирам как се оставяш да те командва жена.

— Шефът си е шеф. Тя плаща.

— А натуралната размяна? — пробва се Зип. — Едно пощипване за свободен ден!

— Всичко си има граница.

— И къде е тя?

— При разширените вени и мустаците.