Дяволът държи свещта [bg]

Забелязаха я едновременно: здраво сложена жена в кафяво палто с обувки на висок ток, макар да беше очевидно, че не е свикнала с тях. Без да продумат, ускориха крачка. Вървяха в такт като един общ бдителен организъм, тръгнал на лов, с глави, наведени близо една към друга като при важен разговор. Рано или късно тя щеше да се обърне и да ги види. Още не бяха съвсем сигурни какво ще правят с нея. Тя просто се появи така удобно — вълнуваща игра за две големи, непредвидими деца. Нещо в тревожния силует им подсказа, че е съвсем сама, че никой не я чака. Жена около шейсетте, поне така им се струваше, която обикаля улиците посред нощ, без да я посрещне съпруг или син. Естествено, че е сама. И след като върви пеша, едва ли е далеч от вкъщи. Или не е посмяла да се нареди на опашката за такси. На опашка за такси са убивали хора. Сигурно чете вестници както всички останали. И тогава тя се обърна. Гледаха я право в бялото лице. Веднага се забърза, но се движеше трудно заради обувките. След не повече от осем-десет крачки се обърна отново, пресече улицата по диагонал и се прилепи до прозорците на агенция за недвижими имоти. Излъчваха каскади светлина, може би там се чувстваше в по-голяма безопасност. Прекоси един парк, зави вляво и остави центъра зад гърба си. Сега вървяха по улица „Турнегата“ и наближаваха едно възвишение. Тя отново зави наляво. Пътят минаваше през известен вилен квартал със стари къщи. На Андреас му хрумна идеята да се разделят.

— Аз ще я последвам — прошепна той. — Ще се успокои, когато остане само един. Ти претичай през градините нагоре, така че да не те види от пътя. Отиваме на гости на бабата!

Зип се подчини. Гледаше след жената и си мислеше колко е уплашена, може би си страхуваше, че ще умре. Обувките трополяха силно по асфалта. Андреас я следваше нагоре по хълма; Зип на свой ред се шмугна в една градина и се затича през храсти и овошки, невидим в тъмнината. Андреас продължи след нея, вече чуваше забързаното й дишане. Опита се да си придаде вид на небрежно шляещ се човек. Тя се обръщаше постоянно, а той, от своя страна, вървеше с равномерни крачки. Чувстваше се хладнокръвен, плъзна ръка да провери дали ножът е на мястото си. Тя вървеше и навярно се молеше. Насред стръмнината зави. Той си помисли, че сега тя се чувства почти в безопасност. Подмина отбивката към къщата й, хвърли поглед в нейна посока и чу стъпките й по чакъла. Една порта се затвори. В ключалката се завъртя ключ. В този момент той се намираше точно от горната страна на къщата, провря се през плета, промъкна се в градината, напълно скрит от тъмнината между дърветата. Стоеше и слушаше. Усети нечий дъх във врата си.