Дяволът държи свещта [bg]

— Покажи ми полицейската хватка! — помоли се ентусиазирано.

— Ще ти дам аз една полицейска хватка — засмя се възрастният мъж и го завъртя около себе си, сви го на топка и го занесе до дивана. — Заклеваш ли се да кажеш истината, цялата истина и нищо друго, освен истината?

Матеус цвърчеше от удоволствие. Ингрид стоеше и ги наблюдаваше, облегната на касата на вратата. Сейер погледна към нея. Гърбът й, хлътнал навътре по характерен начин, му напомняше за майка й.

— Забрави за часа, защото ти е било забавно! — пробва се той и се взря в кафявите очи. — Забрави гласа на мама?

— Не — изкрещя Матеус, извивайки се по корем.

— Срещнал си бездомно куче на улицата. Седял си в канавката и си го галил, докато си замислял как ще измолиш от мама да го задържиш. Някой мърляв помияр. Прав ли съм?

— Не, не! — изкрещя пак момчето. Заби нокти в една възглавница и я придърпа към главата си.

— Срещнал си банда нехранимайковци и не си могъл да си тръгнеш.

Настъпи пълна тишина. Ингрид изгледа учудено баща си, после сина си, който се беше свил и сега приличаше на топка от дънков плат и кадифе.

— Бяха в една кола.

— Кои!

С един скок Ингрид се намери до него.

— Успокой се — намеси си Сейер бързо. — Нали е тук.

— Какво направиха? Разкажи ми!

— Нищо.

Говореше с лице, скрито в дивана.

— Не се занасяй с мен!

— Не си харесвам името! Матеус е тъпо! — изкрещя и захвърли възглавницата на пода. Не плачеше. Общо взето той почти никога на се оплакваше. Много бързо разбра, че е различен и от него очакват други неща. Най-добре е да се държи тихо и да не вдига много шум около себе си. С този цвят на кожата отгоре на всичко сякаш им идваше прекалено.

— Искам да знам какво направиха — настоя майка му.

— Ингрид — повтори баща й, — ако не иска да разкаже, би трябвало да му позволиш да си остане негова тайна.

Матеус се прокашля.

— Питаха за пътя до залата за боулинг. Но знаеха къде е. После се върнаха пак. Нищо не направиха.

Вдигна към носа си пликчето с бонбони, което беше стискал през цялото време в юмрука си, и го помириса. Имаше кисели крачка̀, желирани змии и дунапренени възглавнички.

— Извинявай — прошепна майка му. — Просто много се страхувам.

Главен инспектор Конрад Сейер вдигна детето и го сложи в скута си. Зарови нос в къдравата косица и се замисли за бъдещето. Напрегна всички сили да разгадае неясните картини, които лежаха там, далеч напред.

— Казаха, че имам готино яке — засмя се Матеус.