Червена мъгла [bg]

Обаждам се на Луси. В това време от един прашен златист джип излиза мъж със срязани джинси и бейзболна шапка. Той не ми обръща никакво внимание. Минава покрай мен и изважда портфейл от задния си джоб.

— Трябва да те питам нещо — казвам веднага, щом племенницата ми отговаря, като се мъча да не звуча раздразнено. — Знаеш, че никога не съм искала да се меся в личния ти живот или да любопитствам.

— Това не е въпрос — отвръща Луси.

— Колебаех се дали да ти се обадя, но наистина трябва. Явно не е тайна, че съм тук. Разбираш ли за какво говоря?

Обръщам гръб на мъжа с бейзболната шапка, който тегли пари от банкомата до мен.

— Защо си толкова загадъчна? Звучиш, като че ли си в метален варел.

— Говоря от обществен телефон пред оръжеен магазин. И вали.

— Какво, по дяволите, правиш в оръжеен магазин? Какво има?

— Джейми — отговарям, после добавям. — Всичко е наред. Поне доколкото знам.

След дълго мълчание племенницата ми пита:

— Какво става?

По колебанието и тона на гласа й разбирам, че тя не разполага с информация за мен. Не знае, че Джейми е в Савана. Не от Луси Джейми знае, че съм тук и къде съм отседнала.

— Просто искам да се уверя, че не си й споменавала, че ще идвам в Савана — отговарям.

— Но защо да го правя? Какво става?

— Не съм сигурна. Всъщност, точният отговор е, че не знам. Но не си говорила с нея скоро, нали?

— Не.

— А Марино, по някакъв повод?

— Защо му е да го прави? Каква проклета причина може да има, за да й се обажда? — пита Луси, сякаш би било страхотно предателство от страна на Марино, който навремето работеше за Джейми, да говори с нея за каквото и да било. — Да си побъбрят приятелски и да сподели с нея лична информация за това, което правиш ти? Няма начин. Не звучи логично — добавя тя, а ревността й е почти осезаема.

Независимо че племенницата ми е привлекателна и страхотна, тя не вярва, че някога ще бъде най-важният човек за някого. Наричах я „зеленоокото ми чудовище“, защото има най-зелените очи, които някога съм виждала, и понякога е чудовищно незряла, неуверена и ревнива. Не е разумно да я дразниш, когато е в подобно настроение. Хакерството й се удава лесно като отваряне на шкаф и не се притеснява да шпионира хората, нито да им отмъсти за нещо, което приема като престъпление срещу нея или някого, когото обича.

— Надявам се, че той не би дал информация на нея или на някой друг — отговарям.

Иска ми се мъжът с бейзболната шапка да приключи по-бързо с банкомата. Подозирам, че може да подслушва разговора ми.

— Е, ако Марино е казал нещо, скоро ще разбера — добавям.

Чувам как Луси трака по клавиатурата.