Левиатан [bg]

Минута по-късно всички останали въжета бяха прибрани, само онова, което бе свързано с пилотската й установка бе отпуснато още малко. То се пусна надолу, извън поглед, четвърт миля въже, както изглеждаше. После замлъкналите двигатели на кораба се съживиха отново.

Огромната сянка се отдръпна назад срещу вятъра, така че слънцето изпече иззад носа, почти заслепявайки Дерин. Тогава съдът започна да слиза, изтласквайки навън водород, което наподобяваше звука на течаща вода и с равномерни темпове се спускаше все по-ниско, докато офицерите на мостика не се изравниха с Дерин, на разстояние само двадесет ярда.

Един от тях се усмихна и ентусиазирано отдаде чест, Дерин отвърна на поздрава.

Левиатан продължи да се спуска, а Хъкслито заскимтя леко, когато с тях се изравни едно огромно око.

— Да не си посмял пак да ми създаваш проблеми — измърмори Дерин.

Наблюдаваше с интерес, обръщайки внимание на това как огромната сбруя на кораба обгръща тялото му и държи гондолите на място. Ремъците бяха свързани от мрежа от въжета, като такелажа на плавателен кораб. Странни шесткраки зверчета се катереха по него заедно с хората от екипажа и душеха по кожата на въздушния съд.

Това сигурно бяха хрътките, които надушваха водород, за които бе чела — те проверяваха мембраната за течове.

Когато цялата огромна сребриста маса на Левиатан се плъзна под нея, Дерин забеляза, че другият край на въжето сега бе вързан за една лебедка на гърба на създанието.

Значи "дорсален" бе просто думата, която Силите използваха за "гръб".

Лебедката беше малка и направена от алуминий, възможно най-лека — както и всичко останало на кораба. Двама мъже навиваха макарите, издърпвайки отпуснатата част на въжето с доста бързи темпове. Съвсем скоро Дерин и нервното й Хъксли вече се спускаха към сребристия гръб на Левиатан.

След минути половин дузина от членовете на екипажа бяха хванали пипалата на медузата и я влачеха надолу. Дерин се озова освободена от пилотската седалка и затътри изтръпналите си крака по месестата повърхност на възпалената кожа на Левиатан.

— Добре дошли на борда, господин Шарп — каза един млад офицер, които явно беше на пост.

Дерин се опита да застане изправена, но я прониза болка в гръбначния стълб. Започна да мърда пръстите на краката си в ботушите на Джаспърт и се опитваше да облекчи убожданията в стъпалата.

— Благодаря, сър — успя да продума тя.

— Добре ли сте? — попита офицерът.

— Ам' да, сър. Само малко изтръпване в… ъъъ… дорсалните ми зони.

Офицерът се разсмя.

— Дълъг полет, а?

— Ам' да, сър. Малко. — Срамежливо отвърна тя на поздрава му.

Той поне се усмихваше. Всички присъстващи членове на екипажа изглеждаха доста весели, докато проверяваха състоянието на медузата. Дерин предположи, че не им се случва често да ги призовават на спасителна мисия в небето за някой новобранец.

Един човек в униформа на кормчия я плесна по гърба.

— Хъкслито ви е в добра форма след такава буря. Сигурно ви бива да се справяте със зверчетата, господин Шарп.