Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Пиперът на щастието
Помните ли как на страница 58 ви казах, че няма вегетариански кебапчета? Да, обаче не е така, оказа се, че в индийската кухня има оризови кебапчета. Това ме подсети за щастието.
Всички изследвания показват, че най-щастливи са хората в най-бедните страни. Индия е велика страна, в която има много бедни хора. Те са щастливи. Как е възможно това? Възможно е, защото щастието е състояние на душата, а не на тялото.
Бедният индиец с една кърпа около кръста седи на брега на великата река и духът му познава щастието; богатият европеец, американец или какъвто там богаташ си харесате, седи с чаша марково уиски и нещастно премисля бизнес намеренията си. Не е ли добре двамата да обменят по нещо, примерно бедният индиец освен кърпа за около кръста да има и здравеопазване като на богатия, а богатият освен марково уиски да си има и щастие? Уви, невъзможно е, между двамата се издига планина от стоки, услуги и най-вече пари, два пъти по-висока от Хималаите и съвсем непроходима, нито бедният индиец има сили да я преодолее, за да стане като богаташа, нито богаташът има сили да я премине за да стане като бедния щастлив индиец.
Добре, обаче оказва се, че има обмен между двамата и най-познат на всички е обменът на подправки по схемата “вие ни давате подправки, ние ги ползваме”. Разбира се, в обратна посока на подправките пътуват пари, които обаче бедният индиец не вижда дори и във виденията си, защото той мисли за съвсем други неща.
Индия е родина на множество страхотни подправки, сред които е и царят на подправките, черният пипер. Европа ръси пипер върху ястията си откакто се помни. Имайки предвид разходите за индийски подправки и най-вече пипер, Плиний Стари пише, че „няма година, в която Индия да не изцежда от Римската империя поне петдесет милиона сестерции.“ А пък варварският предводител Аларик Вестготски като обсадил Рим през 410 г., поискал откуп от повече от един тон черен пипер. Варварин, варварин, ама и той искал да сложи пиперец на печения бут, та да му е хубаво на стомахчето! Между другото, счита се, че прекалено високата цена на черния пипер през средните векове е била една от причините, които са накарали португалците да търсят морски път до Индия. Значи бедният индиец, събирайки със щастливите си ръце черните зърна е дал тласък на Великите географски открития!
Сега да ви кажа една щастлива рецепта. Тя няма да е за оризови кебапчета, не искам да давам възможност на политиците ни да минават още по-евтино по избори, като ще раздават кебапчета, поне от месо да са, още повече, че по избори няма пости, пости се след това. А днешната рецепта е за картофи по индийски, сиреч предполага се, че е щастлива.
Картофите по индийски се приготвят както си се прави всяка картофена яхния, но са с много подправки. В сгорещено олио леко се запържват няколко счукани скилидки чесън и малко джинджифил, кориандър и куркума. Прибавят се 2 нарязани на кубчета големи картофа, заливат се с половин литър вода, в която е разтворен пилешки бульон. Всичко това се вари и задушава 20-ина минути, след което тенджерата се отхлупва и стои на слаб огън до изпаряването на водата. Изсипват се готовите картофи в чиния, отгоре се слага лимонов сок и нарязан на ситно магданоз.
Това е. Нарочно не казах точните количества на подправките, защото всеки има различни предпочитания и рецептата ще бъде различна за всеки, така, както различно за всеки е и щастието…
Намажи-захлупи филийка
Сандвичът сериозна храна ли е?
Мнозина у нас считат, че сандвичите са само за екскурзия сред природата и то единствено ако няма подходящи условия да се накладе огън за да се спретне нещо тип “цър-пър”. По света обаче сандвичът е на голяма почит, деловите хора друго не слагат в устите си, за да не губят време, което е пари, а те нямат достатъчно пари за да си губят времето с ядене.
Защо сандвичът се свързва с образа на деловия човек? Да потърсим отговора в легендата за създаването му. Сандвичът е измислен от английския лорд Сандвич, който бил страстен комарджия и за да не става от масата и да прекъсва играта, карал прислужника си да му поднася две намазани с масло филии, с които е захлупено парче сирене. Според друга версия, която не изключва първата, лордът искал сандвич, за да не се налага да придържа сиренето отгоре с пръст, което е и нехигиенично, и непрактично. Сега и малко исторически факти - лорд Сандвич е бил първи лорд на британското Адмиралтейство, затова, когато Джеймс Кук намерил едни острови в средата на безбрежния Тихи океан, ги нарекъл в негова чест Сандвичеви острови. Уви, днес те се казват Хавайски, но въпреки това името на бележития англичанин оцеляло покрай сандвичите.