Предатели [bg]

Напуснаха банката с копие от записа на охранителната камера, безброй въпроси и нито един отговор. Върнаха се в дома на Дабни.

Друга от дъщерите, Аманда Райли, бе пристигнала броени минути преди тях. Беше по-ниска и по-закръглена от сестрите си; определено не можеше да се похвали с атлетичното им телосложение. Освен това лявата ѝ ръка свършваше при лакътя. Райли им каза, че е омъжена и има две малки деца.

Декър и останалите бяха изненадани да заварят Ели Дабни в кухнята в компанията на дъщерите си. Тя беше елегантно облечена, с прическа и грим, но с онзи празен поглед в очите, който показваше, че състоянието ѝ само привидно изглежда нормално. Пуснаха записа на нея и дъщерите ѝ. Никоя от тях не позна жената, която придружаваше Уолтър в банката.

— Какво прави тя там? — попита Джулс. — Искам да кажа… нали сейфът е на татко?

— Искала е да се увери, че той ще го изпразни — отвърна Декър.

Джулс и Саманта го зяпнаха изумено.

— Какво точно означава това? — попита Джулс.

— Означава, че баща ви се е забъркал с хора, които действат изключително педантично и не пропускат нито една подробност.

— Това ми звучи като някаква шпионска история — каза Саманта. — От онези телевизионни сериали за тайни агенти и прочие.

— Баща ви е работил с поверителна информация — обади се Богарт — и нищо чудно да е бил изнудван от чужди шпиони.

— А фактът, че са изпратили човек, който да го придружи до банката — добави Декър, — означава, че не са му имали достатъчно доверие. Обърнете внимание, че на записа жената носи плика, не баща ви.

— Значи са го принудили да го направи — заяви Джулс с обвинителен тон.

— Може и да са го принудили да убие онази жена — допълни Саманта.

— Не можеш да принудиш някого да убие друг човек, Сам — възрази Аманда. — Не съвсем. Все пак татко е натиснал спусъка.

Изражението на Аманда бе спокойно, в очите прозираше интелект. След като каза това, тя се извърна към майка си, която бе забила очи в скута си.

— Аманда! — извика Джулс и крадешком погледна към майка си.

— Как можа да го кажеш! — възкликна Саманта.

— Не — обади се Ели Дабни. — Сестра ви е права. Баща ви е натиснал спусъка и никой друг. Той е направил своя избор.

Джулс и Саманта се взираха в нея, сякаш не можеха да повярват на ушите си.

Ели погледна Декър и каза:

— Не познавам тази жена. И нямам представа какво е държал Уолт в сейфа.

Декър намираше, че поведението на Ели Дабни се е променило драстично в сравнение с предишния ден. Може би причината се криеше в непознатата жена, придружила съпруга ѝ в банковия трезор, чието съдържание бе останало загадка за нея. Тя изглеждаше резервирана, объркана, ядосана… Вероятно се чувстваше предадена.

— Възможно ли е съпругът ви да е работил с тази жена? — попита Декър. — Напомня ли ви за някоя колежка от офиса му? — попита той и изгледа Ели и дъщерите ѝ.

— Не я познавам — обади се първа Джулс. — Но не съм се срещала толкова често с хората, които работят във фирмата.