Великата криминална революция [bg]

Или друг пример (обяснява ми го вече самият Пудел):

— Да предположим, че някой някого е наръгал с нож. Момчето ще иде в затвора… Защо? Той вече се разкайва за стореното. И за пострадалия каква е файдата от това? По-добре виновникът да заплати на засегнатия или да си го отработи при него…

— Но вижте, Владимир Петрович — опитвам се да възразя, — не ви ли се струва, че се мъчите да изградите в мащабите на вашия край модел на криминално-мафиотска държава?

Не убедих Владимир Петрович. И той не ме убеди.

Процес, подобен на хабаровския, протича във всички райони на страната — къде по-бързо, къде по-бавно. Във всеки случай общественото мнение вече клони към легализиране на мафията. Ту тук, ту там (от устата на съвсем интелигентни хора и дори служители от правозащитните органи) чувам: не се страхувайте от мафията; където има мафия, там има ред.

Например арестуваха петербургския авторитет Малишев.

И тръгнаха приказки: „Напразно затвориха Малишев. При него имаше ред. А сега тамбовците надигат глава, чеченците се размърдаха…“.

А чувам и такива неща: „Защо ни плашите с мафията? Е, ще пострелят малко… Спомнете си Чикаго от двадесетте-тридесетте години. И погледнете днешния Чикаго!“.

Как да им обясниш, че Москва, Екатеринбург, Хабаровск — това не е Чикаго. Пък и в Чикаго не е било така, както се представя в американските филми, а по-леко. При това разприте на мафията са протичали на фона на един здрав живот. В Америка тогава се разразява само икономическа криза и толкоз; тя не е разтърсвана от криминална революция. И най-сетне, американският път си е път на Америка. Нашата страна се нарича Русия. Ние и без това вече две години вървим по американски път и затъваме все по-дълбоко в тресавището…