Великата криминална революция [bg]

— Той изведнъж се опомни:

— Какво говоря? Ами те ще ме пречукат…

— Е, тогава застанете с гръб към камерата.

— С гръб ли?

— Ами да.

Разменихме си местата и поприказвахме още малко.

— … Ние сме много богати хора тук, в Екатеринбург… В „семейството“ аз плащам два бона. Това е извънредно много, още повече в долари…

— А тебе не те ли смущава, че вие сте богати, а лекарите, инженерите, библиотекарите, учителите на вашите деца мизерстват? Вчера бях на пазара, заприказвах се… Стоят учители, научни работници… И търгуват — кой с цигари, кой с краставици…

— Е, на всички не можеш да дадеш… А после… Всичко идва от губернатора. И той е в такава мафиотска структура… Ами защо затвориха Циганов? Най-напред той се натъкна на роднините на Циганов…

Жената, която чакаше в таксито, изведнъж се озова зад гърба на момъка.

— Михаил! — злобно изсъска тя. — Я ела тук!

Момъкът се обърна, веднага някак си се сви и измънка: „Извинете“…

Те се качиха в таксито и веднага потеглиха.

Управлението за борба с организираната престъпност на Екатеринбургска област е разположено в една двуетажна съборетина. Администрацията обещава да даде друга сграда, но пътя му пресичат все нови търговски структури.

Неотдавна по управлението стреляха с гранатохвъргачка. Изгоряха две стаи.

Момчетата от ОМОН, 50 човека, се тъпчат в двадесетметрова стая. Тук и спят (между излизанията по операции), и ядат, и се преобличат. Тренират в мръсния двор. Надянали са на един металически стълб десетина стари автомобилни гуми и върху тая чудесия си обработват ударите. А онези, с които момчетата се борят, непременно си имат в къщи или на вилата истинска спортна зала с всичките му уреди за тренировка, със сауна и басейн.

Предложиха ми да видя строящата се вила на покойния Вагин. „Интересно е — помислих си, — особено във връзка с шума около основите на вилата на вицепрезидента на Русия…“

Отидохме и я видяхме.

Какво да ви кажа… Четири етажа — нагоре, два — надолу. Асансьор, басейн, гаражи…

Дворец.

И наоколо — същите вили.

А говорим, че не били решени социално-икономическите проблеми. Решени са. Ето по този своеобразен начин.

Казват, че и губернаторът си строи също такава вила. Не я видях, не се реших. Нас и на Вагиновата вила едва не ни пребиха. Връхлетяха „бултериери“, очите им горят — „Ето я близката плячка! Хора с кинокамера и само трима… Ей сега ще се развихрим…“

Но в този момент омоновците изскочиха от прикритието. „Бултериерите“ си отидоха с празни ръце, като ръмжаха и скимтяха от яд.

И отново си спомних за историята с „вилата на Руцкой“. Колко все пак е безсъвестна нашата власт и колко също е безсъвестна покорната й преса. Когато беше дадена команда Руцкой да бъде компрометиран и да се предизвикат недобри чувства към него, журналистите се завтекоха да изпълняват това указание с такова лакейническо угодничество, че неволно ми идва на ум пословицата: „Прекален светец и богу не е драг“.