Звездните рейнджъри
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Кулев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездните рейнджъри». Краткое содержание книги:
Романът „Звездните рейнджъри“ донася на Хайнлайн популярност, но му спечелва славата на милитарист и реакционер дори в самите Съединени щати. Някои твърдят, че това е най-кървавият роман, експлоатиращ идеята за „силната личност“. Прословутите „рейнджъри“ стават причина фантаст номер едно да остане почти непознат в държавите от бившия социалистически лагер, за разлика от своите събратя по перо Айзък Азимов и Артър Кларк.
Влезе Дженкинз, последван от ефрейтор Бронски. Те спряха за момент, до масата, на която Зим храносмилаше самотен, после Дженкинз се тръсна на празния стол до мен. Изглеждаше съвсем изтощен — блед, измъчен, а дишането му бе съпроводено с хъхрене.
— Нека ти налея малко кафе — предложих му аз. Той поклати отрицателно глава.
— По-добре се нахрани, — настоях аз. — Ето малко бъркани яйца — стомахът ти лесно ще се справи с тях.
— Не мога да ям. Ах, този мръсен, мръсен никаквец. — Той започна да ругае Зим с тиха, почти безизразна монотонност.
— Всичко, за което го помолих, беше да ми разреши да отида да си легна и да пропусна закуската. Бронски не би ме пуснал — каза, че трябва първо да се видя с ротния командир. Така и направих, и му казах, че съм болен, казах му. Той само опипа бузата ми, измери пулса ми и заяви, че отбоят за болните е в девет часа. Не би ми позволил да се върна в палатката си, за да почивам. Ама че плъх! Ще го пипна някоя тъмна нощ, сигурен съм.
Аз все пак му сипах малко от бърканите яйца, налях му кафе и той с усилие се зае да дъвче. Повечето от нас все още закусваха. Сержант Зим се изправи, за да напусне столовата, но преди това спря край нашата маса.
— Дженкинз.
— А? Да, сър.
— В девет нула нула е прегледът на болните и тогава ще се видиш с доктора.
Един мускул върху лицето на Дженкинз нервно заигра.
— Нямам нужда от никакви хапчета, сър. Ще се оправя и без тях — отвърна бавно той.
— Девет нула нула. Това е заповед — и Зим излезе. Дженкинс отново подхвана монотонното си бърборене. Най-накрая той намали оборотите, преглътна с мъка една хапка и подхвърли с по-висок тон:
— Не преставам да се чудя каква майка е създала онзи. Бих искал само да я видя, това е всичко. Той имал ли е някога майка?
Това беше реторичен въпрос, но получи отговор. В края на нашата маса, няколко стола по-нататък, се намираше един от ефрейторите-инструктори. Той беше свършил с яденето, пушеше и, успоредно с това, си чистеше зъбите.
— Дженкинз — ефрейторът явно бе дочул последната фраза.
— Да, сър?
— Не знаеш ли нищо за сержантите?
— Ами… уча се.
— Сержантите нямат майки. Попитай някой стар войник. — Той издуха облак цигарен дим през ноздрите си. — Те се размножават чрез делене… като бактериите.
IV
И ГОСПОД рече Гедеону: "С тебе има твърде много народ… затова, разгласи да чуе народът, и кажи: „който е страхлив и боязлив, нека се върне“… И се върнали двайсет и две хиляди души, а десет хиляди останаха. И рече ГОСПОД Гедеону: „Народът е все още много; заведи ги при водата, там ще ги избера“… Той заведе народа при водата. И рече ГОСПОД Гедеону: „Който лочи вода с езика си, както лочи куче, него туряй настрана, тъй също и всички ония, които коленичат, за да пият“. И броят на тия, който лочеха с уста от ръка, беше триста души…
И рече ГОСПОД на Гедеона: „С тия триста… ще ви спася… а целият народ нека си иде…“