Звездните рейнджъри
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Кулев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездните рейнджъри». Краткое содержание книги:
Романът „Звездните рейнджъри“ донася на Хайнлайн популярност, но му спечелва славата на милитарист и реакционер дори в самите Съединени щати. Някои твърдят, че това е най-кървавият роман, експлоатиращ идеята за „силната личност“. Прословутите „рейнджъри“ стават причина фантаст номер едно да остане почти непознат в държавите от бившия социалистически лагер, за разлика от своите събратя по перо Айзък Азимов и Артър Кларк.
Почувствах за кой ли път, че започвам да треперя. И изпитах истинско облекчение, когато привърших последните наставления и изкомандвах:
— По отделения… отляво и отдясно… готови за скок!
Инспектирах запечатването на капсулите в едната половина на борда, а Джими и взводният сержант се заеха да проверят как се бяха настанили момчетата в останалите капсули. После наместихме Джими в третата поред капсула на централната автоматизирана линия. Когато лицето му се скри, мен отново ме втресе.
Моят взводен сержант постави длан на рамото на скафандъра ми.
— Съвсем като на тренировка, синко.
— Да, татко — и веднага спрях да треперя. — Само дето чакането ме изнервя.
— Зная. Още четири минути. Готов ли сте, сър?
— Да тръгваме, татко.
Прегърнах го силно и наредих на флотския персонал да ни запечата. Треперенето ме напусна окончателно. Докладвах кратко, както винаги:
— „Лудите глави“ на Рико… готови за спускане! Начало на отстрела! Започни!
— Тридесет и една секунди, лейтенант. — Пауза. После тя добави: — Късмет, момчета! Този път ще ги довършим!
— Непременно, капитане.
— Пригответе се. Да ви пусна ли малко музика, докато чакате?
Тя включи записа:
„Вечна слава на пехотата…“
Историческа бележка
Йънг, Роджър У., редник, 148-ми Пехотен полк, 37-ма Пехотна дивизия (Еленовите очи от Охайо); роден в Тифин, Охайо на 28 април 1918 год.; загинал на 31 юли 1943 г. на остров Нова Джорджия от групата на Соломоновите острови в Южния Пасифик, когато съвсем сам нападнал и разрушил вражески бункер, оборудван с автоматично оръжие. Неговият взвод бил прикован от непрекъснатия огън на този бункер; редник Йънг бил ранен още при първия залп. Той пропълзял към бункера, бил ранен за втори път, но продължил да се приближава, стреляйки с пушката си, доколкото можел. Добрал се до бункера, атакувал го и го разрушил с ръчни гранати, при което бил ранен за трети път и бил убит.
Неговата храбра и мъжествена акция пред лицето на многократно превъзхождащия противник дала възможност на другарите му да се отскубнат без повече загуби. По-късно Роджър Йънг бил награден посмъртно с Ордена на честта.