Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
Лисичето настигна Мокси, преди да се шмугне в гората, и го върна. Докато вървяха към варела, Мокси убеждаваше приятеля си, че трябват ДВЕ въжета. Сериозното положение не позволяваше на Лиско да се усмихне, защото си знаеше, че както магарето, така и Димби гледат да се отдалечат от акцията.— страхуваха се, че ще измислят някоя още по-опасна задача,
— Лиско!
— Кажи, Домби?
— Как мислиш?… Докога ще вися на този клон?
— Лесна работа! — успокои го лисичето. — Ще те спасим!
— Какво? Друг ли спасявате? — изкрещя Чими. — Нали щяхте мен?…
— Трай там!
— Няма!… Оставихте ме и хукнахте да спасявате друг!… Зарязахте ме! Заради някой си друг!…
— Млъкни!
Тишина.
— Лиско, на мен ли казваш?
— Не, Домби.
— Защото аз си мълча.
— Търпение, Домби.
— Не знам… Чакам да видя докога ще вися като някой чорап да съхне.
— Зависи от Мокси. Ако не бяга, всичко ще бъде наред.
— А ако бяга?
— Тогава не всичко ще бъде наред.
— Какво разбираш под НЕ ВСИЧКО?
— Най-много да тупнеш на варела.
— Не искам!
— Зависи от приятеля ти.
— Лиско!
Мълчание. Напрегната тишина.
— Хайде де!
— Какво, Чими?
— Защо не си попеете?… На това място се пее.
— Ще ме ядосаш! — извика Лиско.
— Понеже обичате да пеете…
Докато разговаряше, Лиско обмисляше какво да прави нататък. И тъкмо да измисли най-доброто, внезапно влезе Кети.
— А какво виси на дървото? — изненада се катеричката.
— Не виждаш ли? — отвърна троснато Лиско. — Домби!
— Вие какво правите долу?
— Чакаме го да узрее.
— Когато узрее, да ми се обадите.
Кети се отдалечи и в същия миг Лиско измисли останалото. Той взе въжето, завърза камък на единия му край, прехвърли го през клена и подаде свободния край на Димби.
— Какво да правя с въжето? — запита Димби.
— Ще го държиш.
— Докога?
— Ще ти кажа… Дръж здраво!
— Ръцете ми омаляха! — обади се Домби.
— Още малко!
— Не мога!
— Можеш! — извика Лиско.
— Добре де, мога.
Лиско направи още една операция с въжето и вдигна глава към клона.
— Сега можеш да се спуснеш на варела.
— По въжето ли?
— По въжето, разбира се.
Падна страшно треперене, докато Домби се спусна върху варела, после тримата приятели долу се прегърнаха и се поздравиха с победата.
— Сега какво да правя? — запита Домби.
— Погледни през дупката! — заповяда Лиско.
Домби се наведе.
— Погледнах.
— Какво виждаш?
— Нищо!…
— Така е — въздъхна Мокси. — Спасяваме едно НИЩО.
— Не виждаш ли нещо? — изгуби търпение Лиско.
— Нищо — отвърна Домби. — Тъмница!
— Няма значение… Да продължим.
— Как? — запита Домби.
— Пусни въжето в дупката.
Домби отвърза камъка и пусна свободния край на въжето през дупката във варела.
— Готово! — доложи той. — Въжето е на дъното.
Тримата приятели отново се запрегръщаха.
Дори извикаха „ура“. След като се навикаха, Лиско помоли за тишина и се обърна към варела.
— Чими!
— Какво?
— Не разбираш ли какво трябва да сториш?
— Не… А бе вие за какъв дявол ми пуснахте туй глупаво въже?
— Да се изкачиш по него.
— Да не си луд!
— Защо? Какво има?
— Не мога да се катеря по въжета.
Това обстоятелство изненада спасителната група. Мокси зяпна повече от всички. Лиско се почеса по врата.
— Не можеш ли?
— Никак!
— Тогава се вържи, да те изтеглим.
— Не мога!
— Защо? — учуди се Лиско.
— Не мога, разберете… Не съм такова животно, да се връзвам.
Мокси отново зяпна повече от всички.
— Не можеш нито да се катериш, нито да се връзваш? — запита Лиско.
— Абсолютно!… Не разбрахте ли бе, глупаци!
Този път всички членове на спасителната група се почесаха едновременно. Настъпилото мълчание продължи повече от всякога. Лиско огледа смутено приятелите си. Всеки сви рамене. Мокси вече отправяше поглед към гората закрилница.
— Чими! — прошепна Лиско. Тишина. — Чими, чуваш ли ме?
— Да.
— Чими, ще ни кажеш ли най-после какво представляваш?
— Чимиджимичамиджоми! — извика с готовност Чими. — Обратното ми име е Имождимачимиждимич!
— Това знам, но… Животно ли си, човек ли си, предмет ли си?
Мокси вече трепереше и не можеше да направи дори крачка към гората.
— …или си привидение?
— Не знам… Каквото знам, казах го… Чимиджимичамиджоми!
Лиско също усети в себе си нещо като страх.
— Глава… Глава имаш ли?
— Глава ли?… Да проверя!… Имам!
— Това е добре — въздъхна Лиско.
— Имал глава! — пое въздух Мокси.
— Крака имаш ли? — запита Лиско.