Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
— О-о, ако бяхте поне малко лекомислена — въздъхна той и за щастие тя не го чу или поне не го показа.
Изведнъж тя постави ръката си върху неговата и Грант усети, че трепери леко от докосването на топлите й пръсти.
— Извинете ме — каза тя и отмести ръката му настрана. Почти веднага натисна спусъка на лазера и тънък като косъм лъч червена светлина удари металния диск, върху който току- що беше ръката му. Незабавно се появи малка дупчица и се разнесе слаб мирис на изпарен метал. Ако Грант беше останал на мястото си, дупчицата щеше да бъде в пръста му.
— Можехте да ме предупредите! — възкликна Грант.
— Нямате причина да стоите тук, нали? — възрази Кора.
Тя вдигна лазера и, като пренебрегна предложената й помощ, се насочи към склада.
— Да, госпожице — смирено каза Грант. — Отсега нататък, когато съм близо до вас, ще внимавам къде поставям ръката си.
Кора го погледна сепнато или по-скоро неуверено. След това се усмихна за миг.
— Внимателно — каза Грант. — Да не ви се напукат бузите.
Усмивката й изчезна веднага.
— Обещахте нещо — каза тя ледено и влезе в работилницата.
Отгоре се чу гласът на Оуънс.
— Грант! Проверете радиото.
— Добре — извика Грант. — Ще се видим, Кора. По-късно.
Седна отново на мястото си и за първи път погледна радиото.
— Изглежда, че това устройство работи с морзов код.
Майкълс го погледна. Лицето му не беше вече толкова бяло.
— Да, технически е трудно да се предаде глас през миниатюризационната зона. Предполагам, че знаете кода.
— Разбира се — той предаде бързо съобщение. След кратка пауза високоговорителите в миниатюризационната зала заговориха достатъчно силно, за да се чуе звукът в „Протей“.
— Съобщението прието. Потвърждение. Съобщението гласи: „МИС КОРА СЕ УСМИХНА“.
Кора, която току-що беше седнала на мястото, погледна обидено и каза:
— Направихте ме за смях.
Грант се наведе над радиото и предаде: „ПРАВИЛНО!“.
Отговорът този път беше кодиран. Грант го изслуша, след което извика:
— Прието съобщение отвън: „ПРИГОТВЕТЕ СЕ ЗА МИНИАТЮРИЗАЦИЯ“.
Глава 6
МИНИАТЮРИЗАЦИЯТА
ГРАНТ, като не знаеше как да се приготви, остана на мястото си. Майкълс скочи конвулсивно на крака и се огледа наоколо, като че ли искаше с един поглед да провери за последен път всички детайли.
Дювал беше оставил настрана картите си и се бореше с предпазния колан.
— Докторе, мога ли да ви помогна? — попита Кора.
— Какво? — погледна я той. — О-о, не. Просто тази катарама трябва да се оправи. Ето, готово.
— Докторе…
— Да? — той отново погледна към нея и придоби загрижен вид, поради очевидното затруднение, с което подбираше думите си.
— Нещо не е наред с лазера ли, мис Питърсън?
— Не. Исках само да ви кажа колко съжалявам затова, че станах причина за разправията ви с д-р Рейд.
— Няма нищо. Не мислете за това.
— Благодаря ви за това, че уредихте идването ми.
— Трябваше да дойдете с мене — отвърна сериозно Дювал. — Не мога да разчитам на никого другиго освен на вас.
Кора отиде при Грант, който се беше обърнал към Дювал, а сега очевидно имаше проблеми със своя предпазен колан.
— Знаете ли как работи закопчалката? — попита тя.
— Изглежда по-сложна от закопчалките на коланите в самолет.
— Да, така е. Поставили сте ето тази кука неправилно. Позволете да ви помогна — тя се наведе над него, Грант се озова съвсем близо до бузата й и откри, че долавя слаб аромат. Подтисна желанието си да каже нещо.
— Съжалявам, че ви притесних, но бях застанала неудобно — каза тихо Кора.
— Намирам, че беше възхитително… Не, простете ми. Изплъзна се случайно.
— Назначена съм в ОМОС на длъжност — заяви Кора — аналогична на заеманата от много мъже, но открих, че на всяка стъпка ми пречи напълно страничния факт, че съм от другия пол. Получавам или прекалено много внимание, или прекалено много снизхождение, а аз не желая нито едното, нито другото. Във всеки случай не и на работа. Такова отношение ми носи доста разочарования.
Грант се въздържа да каже явния отговор. Изглежда, че щеше да му бъде трудно постоянно да се въздържа от очевидното. Може би по-трудно, отколкото можеше да понесе.
— Ще се постарая да не нарушавам обещанието, но какъвто и да е полът ви — каза той, — вие сте най-тихата личност тук, освен Дювал, който едва ли знае къде се намира.
— Не го подценявайте, мистър Грант. Той знае къде е. Уверявам ви. Ако е спокоен, то е защото осъзнава, че важността на тази задача е по-голяма от неговия собствен живот.