Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
— Колко драматично — сухо го прекъсна Грант. — Някой друг на борда да е присъствал на такива конференции?
Майкълс се замисли за момент.
— Всъщност, всички сме били. Дори момичето участва миналата година в една кратка среща, на която Дювал представи свой доклад. Но да предположим, че Оуънс е бил завербуван. Да кажем, че му е било възложено да организира убийството на Бенеш. Може би се е наложило да рискува живота си. Шофьорът на колата, която се блъсна, е знаел, че ще умре. Петимата мъже с пушките също са знаели, че ще умрат. Изглежда тези хора нямат нищо против смъртта.
— И Оуънс може би е решен по-скоро да умре, отколкото да ни позволи да успеем? Затова ли сте нервен?
— О-о, не. Това, което предположихте сега, е напълно невероятно. Мога да си представя, че Оуънс може да пожертва живота си за някакъв идеал, но не и че ще жертва престижа на кораба си, като провали първата му голяма задача.
— В такъв случай той отпада и можем да забравим за възможността от произшествия на кръстовищата.
— Разбира се — засмя се Майкълс. — Но се обзалагам, че Картър е обмислил всеки от нас. А също и вие.
— Например Дювал? — предположи Грант.
— Защо не? Всеки би могъл да бъде от Другата страна. Може би не за пари. Сигурен съм, че никой тук не би могъл да бъде купен, но е възможно да го направи заради фалшив идеализъм. Например миниатюризацията в момента е предимно военно оръжие и много от хората тук са твърдо против този неин аспект. Преди няколко месеца до президента бе изпратена подписана петиция в тази насока — молба да се спре надпреварата в минитюризацията и да се създаде съвместна програма с участието на други страни за използването й за мирни изследвания в биологията, и в медицината в частност.
— Кои участваха в това движение?
— Доста. Дювал беше един от най-активните участници. Всъщност и аз подписах петицията. Уверявам ви, че всички подписали бяха искрени. Аз бях и съм. Могат да се изтъкнат аргументи, че методът на Бенеш за неограничена продължителност на миниатюризацията ще увеличи опасността от война и анихилация. В такъв случай, може да се предположи, че Дювал и аз бихме искали да видим Бенеш мъртъв, преди да е проговорил. За себе си отхвърлям подобна мотивация. Във всеки случай, не съм склонен на такава крайност. Що се отнася до Дювал, неговият голям проблем е неприятната му личност. Мнозина биха желали да го заподозрат в каквото и да е — Майкълс се размърда в креслото си. — А също и онова момиче.
— Тя също ли подписа?
— Не, петицията беше само от името на старшия персонал. Но защо тя е тук?
— Защото Дювал настоя. Бяхме там, когато се случи.
— Да, но защо ще го подпомага. Тя е млада и доста привлекателна. Той е двайсет години по-стар от нея и не се интересува от нея — нито пък от някого другиго. Дали желае да дойде заради Дювал или заради някаква друга политическа причина?
— Ревнувате ли, д-р Майкълс? — попита Грант.
Майкълс се сепна. След това бавно се усмихна.
— Знаете ли, никога не съм мислил за това. Обзалагам се, че е така. Не съм по стар от Дювал и ако тя наистина се интересува от по-възрастни мъже, би ми било по-приятно да предпочете мен. Но дори и да съм предубеден, все пак мотивите й са неясни.
Усмивката на Майкълс се стопи и той отново стана мрачен.
— А освен това, безопасността на кораба зависи не само от нас самите, но и от тези, които отвън оказват някакъв контрол върху нас. Полковник Рейд беше не по-малко благоразположен към петицията, макар и, като военен, да не може да участва в политическа дейност. Въпреки че името му отсъстваше от петицията, той беше на наша страна. Двамата с Картър се скараха по тази причина. Преди това бяха добри приятели.
— Твърде лошо — рече Грант.
— И самият Картър. Той е параноик. Работата тук е свързана с напрежение, което може да направи лабилни и най-уравновесените хора. Можем ли да бъдем напълно сигурни, че Картър не е малко откачил…
— Мислите ли, че е така?
— Не, разбира се, не — вдигна ръце Майкълс. — Казах ви, това е терапевтичен разговор. Бихте ли предпочели да седя и просто да се потя или да скимтя тихо?
— Не, предполагам, че не. Всъщност, продължавайте. Докато ви слушам, няма да ми остане време да изпадна в паника. Струва ми се, че споменахте всички.
— Всъщност не. Умишлено оставих последен най-малко подозрителния. На практика, можем да обобщим, че привидно най-малко подозрителното действащо лице е задължително виновно.
— Очевидно — съгласи се Грант. — И кое е това най-малко подозрително лице? Или в този момент изгърмява изстрел и вие падате на пода, преди да сте успели да назовете името на този зъл дух?